Но из бара се мотаят няколко дузини хакери и наблюдават случката — ако дойдат и погледнат свитъка, всички до един ще свършат като Дей5ид.
Хиро прикляка, без да поглежда свитъка и отваря един от тайните входове, водещи към системата от тунели. Да започнем с това, че тъкмо той е човекът, кодирал тези тунели в „Черното слънце“ — и е единственият човек в целия бар, който може да ги използва. Той бутва с една ръка свитъка в тунела и захлопва капака.
Вижда Клинта, който вече е стигнал изхода и се опитва да прекара аватара си през вратата. Втурва се подире му. Ако типът излезе на Улицата, край — ще се превърне в прозрачен призрак. С километър и половина начален старт сред тълпа от милион други прозрачни призраци просто няма начин. Както винаги, пред заведението се е насъбрала тълпа от ужкимски хакери. Хиро вижда обичайната тайфа, включително и неколцина черно-бели.
Една от черно-белите е Уай Ти. Мотка се и чака Хиро да излезе.
— Уай Ти! — провиква се той. — Тичай след онзи безръкия!
Хиро изскача през вратата само няколко секунди след Клинта. И Клинтът, и Уай Ти вече ги няма.
Той се връща в „Черното слънце“, отваря един таен вход и се спуска в системата от тунели, царството на Гробищните демони. Един от тях вече е подбрал свитъка и го влачи към центъра, за да го хвърли в огъня.
— Хей, друже — подвиква му Хиро, — на следващия тунел свий вдясно и остави това нещо в кабинета ми. Но първо ми направи услуга — навий го.
Той следва Гробищния демон по тунела, под Улицата, докато най-сетне стигат под квартала с къщите на Хиро и останалите хакери. Хиро нарежда на Гробищния демон да остави навития свитък в работилницата, долу в мазето — стаята, където Хиро се занимава с хакерство. После се качва горе в кабинета си.
27
Гласовият му телефон звъни. Хиро го вдига.
— Партнер — казва Уай Ти — почвах да си мисля, че никога няма да излезеш оттам.
— Ти къде си? — пита Хиро.
— В Реалността или в Метавселената?
— И в двете.
— В Метавселената съм се качила на монорелсов влак в посока плюс. Току-що отминах Порт 35.
— Вече? Сигурно е експрес.
— Бързо схващаш. Оня Клинт, дето си му отсякъл ръцете, е два вагона пред мен. Според мен не знае, че го следя.
— А в Реалността къде си?
— В обществен терминал срещу един „Преподобен Уейн“ — уведомява го тя.
— О, така ли? Колко интересно.
— Току-що отнесох пратка там.
— Що за пратка?
— Алуминиево куфарче.
И тя му разказва цялата история, или поне това, което той мисли, че е цялата история — няма как да ги различиш.
— Сигурна ли си, че дърдоренето на хората в парка е било същото като дърдоренето на жената в „Преподобния Уейн“?
— Абсолютно — отговаря тя. — Познавам разни хора, дето ходят там. По-точно техните ходят и ги влачат с тях, нали се сещаш.
— В „Райските врата на Преподобния Уейн“?
— Да. И всичките до един говорят на тия езици. И преди съм го чувала.
— Ще поговорим по-късно, партнер — обещава Хиро. — Сега трябва да проведа едно много сериозно проучване.
— Хайде, до после.
Картата Бабел/Инфокалипсис лежи в средата на бюрото му. Хиро я взема. Библиотекарят влиза.
Хиро понечва да попита Библиотекаря дали знае, че Лагос е мъртъв. Но въпросът няма смисъл. Библиотекарят го знае, но не го знае. Ако иска да прегледа Библиотеката, би го разбрал много бързо. Но няма да запомни информацията. Той няма самостоятелна памет. Неговата памет е Библиотеката и той използва само малки части от нея в един или друг момент.
— Какво можеш да ми кажеш за „говоренето на езици“?
— Научният термин е глосолалия — уточнява Библиотекарят.
— Научен термин ли? Че защо ще се мъчат да измислят научен термин за религиозен ритуал?
Библиотекарят вдига вежди.
— О, има много научна литература по темата. Това е неврологичен феномен, просто използван в религиозните обреди.
— Християнско е, нали?
— Християните от Петдесятната църква мислят така, но се заблуждават. Елините-езичници са го практикували — Платон го нарича теомания. Източните култове на Римската империя са го практикували. Ескимосите от залива Хъдсън, шаманите на чукчите, лапландците, якутите, пигмейското племе Семанг, култовете в Северно Борнео, Трхи — говорещите жреци от Гана. Зулуският култ Амандики и китайската религиозна секта Шанг-тихуй. Духовниците-медиуми Тонга и бразилският култ Умбанда. Тунгуските племена в Сибир твърдят, че когато шаманът влезе в транс и бълнува несвързани срички, той научава целия език на Природата.