— Няма доказуема генетична връзка между шумерския и всички появили се впоследствие езици.
— Странно. Нещо съм позабравил историята на Месопотамия — казва Хиро. — Какво се е случило с шумерите? Геноцид?
— Не, господине. Били са завладени, но няма доказателства за геноцид като такъв.
— Всеки народ рано или късно го завладяват — заявява Хиро. — Но езиците им не умират. Защо е изчезнал шумерският?
— Тъй като аз съм само набор от кодове, нямам на какво да се опра, за да размишлявам — напомня му Библиотекарят.
— Добре. Някой разбира ли шумерски?
— Да, по всяко едно време се оказва, че, грубо казано, около десет души в света могат да четат на шумерски.
— Къде работят те?
— Един в Израел. Един в Британския музей. Един в Ирак. Един в Чикагския университет. Един в Пенсилванския университет. И петима в Библейския колеж „Райф“ в Хюстън, щата Тексас.
— Хубавичко разпределение. А някой от тях разбрал ли е какво означава на шумерски думата „нам-шуб“?
— Да. Нам-шуб е реч с вълшебна сила. Най-близкият еквивалент на английски би било „заклинание“, но тази дума поражда известни неправилни асоциации.
— Шумерите вярвали ли са в магията?
Библиотекарят поклаща едва забележимо глава.
— Това е от онези привидно точни въпроси, които всъщност са много отвлечени и във връзка с които компютърните програми, каквато съм и аз, са печално известни със своята нескопосаност. Позволете ми да цитирам Креймър, Самюъл Ноа, и Майер, Джон Р. — „Митове за Енки, хитрият бог“, Ню Йорк, Оксфорд — Оксфорд Юнивърсити прес, 1989 г.: „Религията, магията и медицината така напълно се преплитат помежду си в Месопотамия, че тяхното разделяне е обезсърчаващо и вероятно безплодно занимание… [шумерските заклинания] демонстрират тясна връзка между религиозното, магическото и естетичното, толкова завършена, че всеки опит да разделиш едното от другото би накърнил цялото“. Тук има още материал, който вероятно би бил от помощ при обясняването на темата.
— Къде?
— В съседната стая — казва Библиотекарят и посочва стената. Отива до нея и събира паравана от оризова хартия.
Реч, притежаваща магическа сила. В днешно време хората не вярват в такива неща. Т.е. освен в Метавселената, в която магията е възможна. Метавселената е въображаема структура, изградена от кодове. А кодът е просто форма на речта — онази форма, която разбира компютърът. Метавселената в своята цялост би могла да бъде разглеждана като един огромен нам-шуб, който се разиграва в мрежата от оптични влакна на Л. Боб Райф.
Гласовият телефон звъни.
— Само секунда — извинява се Хиро.
— Разговаряйте спокойно — отвръща Библиотекарят и пропуска очевадната добавка, че при нужда би го чакал и милион години.
— Пак съм аз — обажда се Уай Ти. — Още съм във влака. Оня с чуканчетата слезе на Експрес Порт 127.
— Хммм. Това е антиподът на Центъра. Искам да кажа, по-далече от Центъра оттам няма накъде.
— Така ли?
— Да. Едно-две-седем е две на седма степен минус едно…
— Спести ми това, вярвам ти на думата. Определено тука вече е дива пустош — казва тя.
— Не слезе ли да го проследиш?
— Ти да не се бъзикаш? Чак там навън? Хиро, до най-близката сграда са десет хиляди мили.
Тя е права. Метавселената е построена така, че има много пространство за разпростиране. Почти всички строежи са съсредоточени между два-три Експрес порта — някъде около петстотин километра — в Центъра. Порт 127 се намира на двайсет хиляди мили оттам.
— Какво има там?
— Черен куб със страна точно двайсет мили.
— Изцяло черен?
— Да.
— Как можеш да измериш толкова голям черен куб?
— Значи, возя се и зяпам звездите. Изведнъж отдясно на влака те ми се губят. Започвам да броя местните портове. Преброявам шестнайсет. Стигаме до Експрес порт 127, Чуканчо слиза и тръгва към черното нещо. Преброявам още шестнайсет местни порта и звездите се появяват. После вземам трийсет и два километра и ги умножавам по нула цяло и шест, и получавам двайсет мили, гъз такъв.
— Добре се справяш — хвали я Хиро. — Тези сведения си ги бива.
— Според тебе кой притежава черен куб, широк двайсет мили?
— Това е едно чисто ирационално предположение, но според мен е Л. Боб Райф. Предполагам, че притежава някакъв грамаден имот някъде на майната си и държи в него всичките карантии на Метавселената. Някои от нас са се разбивали понякога в него по време на мотоциклетни гонки.