— Е, аз трябва да вървя, партнер.
28
Хиро затваря и влиза в новата стая, а след него и Библиотекарят.
Стените й са дълги към петнайсет метра. Центърът на това пространство заемат три толеми артефакта, или по-скоро триизмерни изображения на артефакти. В средата — дебела плоча от печена глина, увиснала в пространството, голяма колкото масичка за кафе и висока около педя. Хиро подозира, че това е увеличено изображение на по-малък предмет. Плоските й повърхности са изцяло покрити с ъгловати писмена, в които Хиро разпознава клинопис. По ръбовете се забелязват кръгли успоредни вдлъбнатини, явно от пръстите, оформили плочката.
Вдясно от нея стърчи дървен прът с разклонения на върха, нещо като стилизирано дърво. Вляво — двуметров обелиск, също покрит с клинопис, на чийто връх е издялан барелеф.
Стаята е изпълнена с триизмерни съзвездия от хиперкарта, увиснали безтегловно във въздуха. Прилича на високоскоростна фотография на снежна виелица във вихъра си. На места хиперкартите са подредени в точни геометрични форми, като атомите в кристал. На други места са струпани на камари. В ъглите са се натрупали цели преспи от тях, сякаш Лагос след приключване ги е хвърлял там. Хиро открива, че аватарът му преминава през хиперкартите, без да разваля реда им. Всъщност това е триизмерното съответствие на разхвърляно бюро — всичкият боклук си стои там, където го е оставил Лагос. Облакът от хиперкарти се простира до всички ъгли на пространството 15×15 метра и на два метра и половина височина от пода — горе-долу дотам е достигал аватарът на Лагос.
— Колко хиперкарти има тук?
— Десет хиляди четиристотин шейсет и три — осведомява го Библиотекарят.
— Нямам време да ги прегледам — заключава Хиро. — Можеш ли да ми обясниш върху какво е работил тук Лагос?
— Мога да ви прочета заглавията на всички карти, ако пожелаете. Лагос ги е групирал в обширни категории: изследвания върху Библията, върху шумерите, невролингвистични изследвания и събрани сведения за Л. Боб Райф.
— Без да навлизаме в подробности — какво си беше наумил Лагос? Накъде биеше?
— Да ви приличам на психолог? — пита Библиотекарят. — Не мога да отговарям на такива въпроси.
— Нека опитам пак. Как е свързано всичко това, ако изобщо е свързано, с темата за вирусите?
— Връзките са сложни. Обобщаването им би изисквало и творчество, и лична преценка. Като механичен обект аз не притежавам нито едно от тези качества.
— От кое време са тия неща? — Хиро посочва трите артефакта.
— Глинената обвивка е шумерска. Тя е от третото хилядолетие преди Христа. Открита е при разкопки в град Ериду в Южен Ирак. Черната стела или обелиск е Законът на Хамурапи, датиращ от около 1750 г. Преди Христа. Дървоподобната структура е яхвеистки култов тотем от Палестина. Нарича се ашера. Той е отпреди 900 години преди Христа.
— „Обвивка“ ли нарече онази плоча?
— Да. Вътре в нея има пъхната по-малка глинена плоча. Така шумерите са защитавали документите си от подправяне.
— Всички тези неща се намират в някой музей, предполагам?
— Ашерата и Законът на Хамурапи се пазят в музеи. Глинената обвивка е в личната колекция на Л. Боб Райф.
— Л. Боб Райф очевидно се интересува от тези неща.
— Библейският колеж „Райф“, чийто основател е той, притежава най-богатата катедра по археология в света. Те провеждат разкопки в Ериду. Този град е бил култов център на шумерския бог Енки.
— Каква е връзката между тези предмети?
Библиотекарят повдига вежда:
— Моля?
— Ами да пробваме чрез елиминиране. Знаеш ли защо Лагос се е заинтересувал от шумерските писания, а не, да речем, от гръцките или египетските?
— Египетската цивилизация е била цивилизация на камъка. Тяхното изкуство и архитектура са били каменни и затова са вечни. Но върху камък не може да се пише. И затова египтяните изобретили папируса, за да пишат на него. Ала папирусът е нетраен. Така че, макар техните изкуство и архитектура да са оцелели, писмените им документи — техните данни — в по-голямата си част са изчезнали.
— Ами всички онези йероглифни надписи?
— Лагос ги наричаше „лепенки за брони“. Продажни политически речи. За съжаление египтяните са притежавали злополучната склонност да прославят чрез тези надписи собствените си военни победи още преди да са се провели самите битки.