Името на пича е Нг. В Реалността той се намира някъде в Южна Калифорния. Уай Ти не е съвсем сигурна какво точно кара той — нещо като фургон, пълен, както й го описа човекът със стъкленото око, с „неща, наистина невероятни неща, за които не ти трябва да знаеш нищо“. В Метавселената той живее извън града, около Порт 2, където започват разсейките.
Домът на Нг в Метавселената представлява френска колониална вила в предвоенното село Май То в делтата на Меконг. Да го посетиш е все едно да отидеш във Виетнам около 1955 г. — само дето не се обливаш в пот. За да осигури пространство за творението си, той си е закупил парцел в Метавселената на две мили от Улицата. В този застроен участък с евтини наеми няма монорелсов транспорт и й се налага да извърви целия път пеша.
Кабинетът му е голям, с френски врати и балкон, и гледа към безбрежни оризови плантации, обработвани от ситни виетнамци. Явно този тип е заклет техничар, защото Уай Ти преброява стотици хора в оризищата, плюс още дузини, търчащи из селото — всички с доста добро изображение и до един извършващи разни неща. Тя не е компютърен маниак, но знае, че този пич прахосва много компютърно време за задачата да създава реалистичен изглед отвъд прозореца на кабинета си. А фактът, че това е Виетнам, придава на изгледа засуканост и призрачност. Уай Ти няма търпение да разкаже на Роудкил за това място. Чуди се, дали тук има бомбардировки, обстрел, напалм. Ще е супер.
Самият Нг, или поне аватарът на Нг, представлява дребен и много спретнат петдесетинагодишен виетнамец със залепнала по черепа коса, облечен с дрехи в цвят хаки във военен стил. Когато Уай Ти влиза в кабинета му, го заварва наведен напред в креслото си, а една гейша разтрива раменете му.
Гейша във Виетнам?
Дядото на Уай Ти, който беше ходил там, й беше разказвал, че нипонците завзели Виетнам през войната и се развихрили там с характерната за тях жестокост — преди ние да им пуснем бомбичката и те да открият, че са пацифисти. Виетнамците, също като повечето азиатци, мразят японците. И очевидно този образ, Нг, се кефеше на идеята гейша да му разтрива раменете.
Но всичко това е много странно по следната причина: гейшата е само картинка в очилата на Нг и Уай Ти. А картинка не може да ти направи масаж. Така че защо да се пънеш?
Щом Уай Ти влиза, Нг става и се покланя. Така се поздравяват помежду си печените откачалки от Улицата. Те не обичат да се ръкуват, защото контактът не се усеща и това ти напомня, че ти всъщност изобщо не си там.
— Здрасти — поздравява Уай Ти.
Нг сяда и гейшата веднага го подпочва наново. Бюрото му е хубаво френско старинно писалище с редица от малки телевизионни екрани, подредени откъм задния му край, срещу Нг. Той през цялото време следи екраните, дори и когато разговаря.
— Разказаха ми това-онова за тебе — казва Нг.
— Не бива да слушате гадни клюки — срязва го Уай Ти.
Нг взема чаша от писалището си и отпива. Питието прилича на ментов джулеп. На повърхността се оформят кълба от изпарения, които се разтичат и потичат надолу по чашата. Изображението е така съвършено, че Уай Ти вижда във всяка капка миниатюрно отражение на прозорците на кабинета. Голямо показно. Ега ти маниака.
Съзерцава я с напълно безстрастна физиономия, но на Уай Ти й се чини, че изразът му е на омраза и отвращение. Да пръснеш толкова мангизи за най-лъскавата къща в Метавселената, и после някаква скейтърка да ти се изтърси зърнеста и черно-бяла. Направо си е изригване в метафоричните ташаци.
Някъде из тази къща свири радио — микс от виетнамски паркетни мелодии и щатски инвалиден рок.
— Гражданка на Нова Сицилия ли си? — пита Нг.
— Не, само понякога се мотая с Чичо Енцо и други пичове от Мафията.
— Аха. Много необичайно.
Нг не бърза за никъде. Потопил се е в мудното течение на делтата на Меконг и е доволен да си кибичи там, да зяпа телевизорите и да изстрелва някое изречение на всеки десет минути.
Още нещо: той очевидно страда от синдрома на Турет или от някакви други мозъчни болежки, защото от време на време без никаква очевидна причина от устата му излизат странни звуци. Остро дрънчене — както винаги звучат виетнамците в задните стаички на магазините и ресторантите, докато водят семейни разпри на майчиния си език. Но доколкото преценява Уай Ти, това не са истински думи, а просто звукови ефекти.