— Много ли работиш за тия типове? — пита Уай Ти.
— От време на време им извършвам дребни охранителски услуги. Както повечето големи корпорации, Мафията поддържа силна традиция сама да се грижи за сигурността си. Но когато има нужда от нещо по-така, техническо…
Той млъква по средата на изречението и от носа му излиза невероятен бръмчащ звук.
— Значи това е по твойта част — сигурността?
Нг оглежда внимателно всичките си телеекрани. Щраква с пръсти и гейшата изприпква навън. Той кръстосва ръце на бюрото, навежда се напред и вперва поглед в Уай Ти.
— Да — казва той.
Уай Ти също го гледа втренчено и го чака да продължи. След няколко секунди вниманието му отново се връща към мониторите.
— Преобладаващата част от работата си върша по силата на мащабен договор с Господин Ли — изтърсва той.
Уай Ти очаква уточнението — не „господин Лий“, а „Големият Хонконг на Господин Лий“.
Е, добре. Щом тя може да споменава Чичо Енцо, нека и той споменава Господин Ли.
— Социалната структура на всяка национална държава се определя основно от нейните разпоредби за сигурност — казва Нг. — Господин Ли разбира това.
О-хо-хо, сега ще се задълбочаваме. Изведнъж Нг се разприказва точно като белите старци по телевизионните учени дискусии, които майката на Уай Ти следи с маниакална страст.
— Вместо да наема многобройни човешки сили за сигурност, което влияе на социалната среда — нали се сещаш, много работници, работещи за минимална надница, стърчат и размахват картечници — господин Ли предпочита да използва нехуманни системи.
Нехуманни системи. Уай Ти понечва да го попита какво знае той за Плъха. Но няма смисъл — той няма да каже. Ако попита Нг за сведения, това би прецакало отношенията им… И то за сведения, които той никога не би й дал. Това би превърнало цялата тази сцена в още по-смахната дори отсега — а това Уай Ти съвсем не може да си го представи.
Нг избухва в дълга поредица от дрънчащи звуци, пропуквания и ларингални експлозиви.
— Шибана кучка — измърморва той.
— Моля?
— Нищо — казва той. — Една кукленска количка ми отряза пътя. Никой от тия хора не разбира, че с тая кола мога да ги смажа като бронетранспортьор — прасе с огромен търбух.
— Кукленска количка… Ти да не караш?
— Да, идвам да те взема, нали се сещаш?
— Имаш ли нещо против?
— Не — въздъхва той, сякаш наистина има.
Уай Ти става и минава зад бюрото му, за да огледа.
Всеки от малките телевизионни монитори показва различен изглед от микробуса му: предно стъкло, ляв прозорец, десен прозорец, поглед назад. На друг е електронната карта, която показва къде се намира: на връщане от Сан Бернардино, но недалече.
— Микробусът се управлява с гласова команда — обяснява той. — Махнах интерфейса за кормило и педал, защото словесните команди ми се сториха по-удобни. Ето защо понякога в гласа ми се появяват непознати звуци — контролирам системата на колата.
Уай Ти излиза от Метавселената, за да си проясни мислите и да пусне една вода. Щом смъква очилата, открива, че е събрала доста голяма публика от шофьори и механици, застанали около кабината на терминала в полукръг — слушат я как бъбри на Нг. Щом се изправя, вниманието, естествено, се пренасочва към дупето й.
Уай Ти минава през тоалетната, дояжда пая си и излиза под ултравиолетовото сияние на залязващото слънце да чака Нг.
Лесно разпознава фургона му. Той е огромен. Два и половина метра висок и още по-широк — което в старо време, когато все още е имало закони, би било голяма тегоба. Конструкцията е сандъчеста и ъгловата, стъкмена от плоски, нащърбени стоманени листове, обикновено използвани за капаци на капандури и стълбищни стъпала. Гумите са грамадни като гуми на трактор, но с по-фини нарези. Шест са на брой — две оси отзад и една отпред. Моторът е толкова голям, че — също като космическия кораб на лошите по филмите — Уай Ти го усеща вътрешно как боботи в ребрата й още преди да го е видяла. Той изхвърля дизелови газове през чифт дебели червени вертикални ауспуси, подаващи се от покрива и извити назад. Предното стъкло е идеално плосък стъклен правоъгълник, около метър на два и половина, толкова плътно потъмнено, че тя не може да различи нищичко вътре. Муцуната на фургона е окичена с всички видове мощни фарове, известни на науката — все едно тоя тип в събота вечер е обрал някой франчайз на Нова Южна Африка и е свил всички лампи до последната от всички хлебарници. Отпред е заварена решетка от релси, изкъртени от някой изоставен железен път. Само решетката вероятно тежи повече от малка кола.