– Надявам се... – Устните му бяха замръзнали, зъбите му чаткаха, но се бореше да произнесе думите, които си бе намислил. – Надявам се, да не ни се стовари някое дърво на главите.
– И аз.
– А на анорака ми пише, че не пропуска дъжд! – продължи той сърдито. – Целият съм мокър!
– Това е виелица, Джоди, а не дъжд.
Светлината все още блещукаше, може би малко по-ярко и малко по-близо, но Керълайн имаше чувството, че вървят от цяла вечност. Беше като едно безкрайно пътуване, в нощен кошмар, в гонитба на блуждаещ огън, танцуващ пред тях, който все стои на една ръка разстояние. Беше започнала да се отказва от надеждата, че някога изобщо ще стигнат донякъде, когато изведнъж тъмнината леко се разсея, грохотът на проскърцващите клони остана зад тях и тя осъзна, че са стигнали до края на алеята. В този момент светлинката изчезна зад един възвисяващ се масив на нещо, което вероятно бе голяма туфа рододендрони, но като я заобиколиха, се появи отново, и сега грееше много по-близо. Тръгнаха напред и се натъкнаха на нещо като насип или бордюр. Джоди почти падна и Керълайн го изправи на крака.
– Всичко е наред. Ние сме на морава или поляна. Може би е част от градина.
– Да продължим – каза Джоди. Това беше всичко, което успя да каже.
Сега светлината придоби форма и се видя, че идва от прозорче без завеса на горния етаж на някаква къща. Тръгнаха през откритото пространство към нея. Тя се извиси пред тях, обезформена от заоблените си заснежени ръбове, и те различиха и други светлини, слабо проблясващи зад плътни, спуснати завеси в долните стаи.
– Къщата е голяма – прошепна Джоди.
Така беше.
– Толкова повече място за нас – каза Керълайн, но не знаеше дали Джоди я чу. Пусна ръката му и несръчно заровичка със замръзнали пръсти в джоба си, за да намери фенерчето. Включи го и слабият лъч очерта каменни стъпала, потънали в сняг, отвеждащи до тъмна ниша на правоъгълен портал. Тръгнаха нагоре по стъпалата и се озоваха под покрив, защитени от снега. Лъчът на фенерчето заигра по панелите на вратата и попадна на дългата дръжка на звънец, артистично изработена от ковано желязо. Керълайн остави сака си и се пресегна да я дръпне. Беше тежка и очевидно не произведе никакъв звук. Тя се опита отново, влагайки повече сила, и този път звънецът глухо иззвъня някъде надалеч, в задната част на къщата.
– Поне работи. – Тя се обърна към Джоди и лъчът на фенерчето случайно попадна на лицето му. Видя, че е посивял от студ, косата беше прилепнала към главата му, зъбите му тракаха. Тя загаси фенерчето, обви ръка около него и го притисна към себе си. – Всичко ще бъде наред.
– Надявам се – каза Джоди, с ясен глас, който трепереше oт напрежение. – Надявам се, че няма да излезе някой ужасен иконом и да каже: „Позвънихте ли, сър“, както правят във филмите на ужасите.
Керълайн се надяваше на същото. Тя тъкмо се канеше да позвъни отново, когато чу стъпки. Отвътре излая куче и един плътен глас му нареди да замълчи. От тесните прозорци от двете страни на входа се появи светлина, стъпките приближиха, в следващия миг вратата се отвори и в нея застана един мъж, с наежен жълт лабрадор, застанал до петите му.
– Тихо, Лиса – каза той на лабрадора и вдигна поглед: – Да?
Керълайн отвори уста да заговори, но не можа да измисли какво да каже. Просто стоеше там, обгърнала с ръка Джоди, и вероятно това беше най-доброто нещо, което можеше да направи, защото, без да бъде произнесена нито една друга дума, чантата й бе вдигната от настлания с каменни плочи под, двамата бяха издърпани вътре, после голямата врата се затвори и скри бурната нощ.
Кошмарът бе свършил. В къщата лъхаше топлина. Те бяха спасени.
4.
В състоянието на пълно изумление, в което бе изпаднал, онова, което порази Оливър най-силно от всичко, беше тяхната невероятна младост. Какво правеха навън две деца, в единадесет и половина вечерта в нощ като тази? Откъде идваха с техните малки сакове и къде, за Бога, отиваха? Но докато въпросите се блъскаха в главата му, той осъзна, че трябва да ги остави да изчакат за по-късно. Единственото важно нещо сега бе да ги освободи от мокрите им дрехи и да ги пъхне в гореща баня, преди и двамата да умрат от измръзване.