Без да губи време за обяснения, той изкомандва:
– Елате! Бързо!
После се обърна се и тръгна по стъпалата, взимайки по две наведнъж. Чу, че след кратко колебание те го последваха и дори забързаха, за да го настигнат. Умът му защрака на ускорени обороти. Имаше две бани. Той отиде първо в своята, светна лампата, постави капачката на ваната и завъртя крана на горещата вода. Отдели си миг да благодари, че едно от нещата, които работеха в тази стара къща, беше системата за топла вода: парата почти незабавно образува комфортни облачета.
– Ти влизаш тук – каза той на момичето. – Скачай вътре колкото може по-бързо и остани, докато отново се стоплиш. А ти – хвана той здраво момчето за рамото, отпуснато пасивно под влажния мраз на дрехите си, – ти тръгваш натам.
Той го побутна назад по дългия коридор към старата детска баня и докато вървеше, палеше лампите. Тази баня не беше използвана доста време, но горещите тръби я поддържаха уютна и той дръпна избелелите завески с рисунки на герои от Беатрикс Потър, после отвъртя крановете и тук.
Момчето вече се мъчеше с копчетата на якето си.
– Ще успееш ли?
–Да, благодаря.
– Ще се върна.
– Добре.
***
Той остави момчето да се оправя само. Пред вратата спря за миг, опитвайки се да реши какво да прави оттук насетне.
Беше очевидно, че по това време на нощта те ще трябва да останат до сутринта, затова се върна обратно по коридора до голямата спалня за гости. Вътре го лъхна студ, но той спусна тежките завеси и включи двата реотана на електрическата печка, после смъкна кувертюрата на леглото и с облекчение видя, че госпожа Купър е оставила двойното легло оправено, застлано с най-хубавите чаршафи и с ажурени калъфки на възглавници. Тази стая имаше врата, отвеждаща в друга, по-малка стая, някогашен дрешник с единично легло, което също бе оправено и готово за обитателя си, макар въздухът и тук да бе вледеняващ. След като спусна завесите и включи още една печка, той се върна надолу по стълбите, взе двете малки чанти с багаж, изоставени в салона, и ги отнесе в библиотеката. Камината бе загаснала. Той тъкмо се канеше да си ляга, когато бе чул звънеца. Стъкна отново огъня, натрупа цепеници, после постави предпазната решетка пред хвърлящите искри пламъци.
Разкопча ципа на първото сакче и извади синьо-бяла пижама, някакви чехли и сив вълнен халат. Всички неща бяха леко влажни, затова той ги разстла пред камината да съхнат, чувствайки се като добросъвестна бавачка. Другият сак не съдържаше такива практични неща от рода на синьо-бели пижами. Там имаше шишенца и бурканчета, четка и гребен, чифт малки позлатени чехли и накрая, нощница в комплект с пеньоар, бледосиня, цялата в дантели и напълно безполезна. Докато слагаше нощницата до пижамата, му мина през ума, че тя изглежда много съблазнително и сексапилно, и дори намери време да се ухили на тази мисъл, преди да се отправи към кухнята, за да намери нещо питателно, с което да нахрани гостите си.
Госпожа Купър бе сготвила голяма тенджера с шотландска супа за вечеря на Оливър и от нея бе останало повече от половината. Той я сложи да се стопли на голямата чугунена печка, после си спомни, че като малки момчета никак не обичаха шотландска супа, затова изнамери една консерва с доматена супа, отвори я и я сложи на другата плоча. Взе поднос, наряза хляб и масло и извади няколко ябълки и кана с мляко. Реши, че това е приятна домашна гощавка, после добави бутилка с уиски (за себе си, ако не за друг), сифон със сода и три големи чаши. Накрая кипна вода в един голям чайник и след доста търсене, попадна на две грейки, скрити в най-неочакваното чекмедже. Напълни ги и с тях под мишница, отиде да събере нощните дрехи, които вече бяха сухи и топли, и миришеха успокояващо, напомняйки за старомодна детска стая. Постави грейките в леглата, после отиде в спалнята си, взе един шотландски пуловер от чекмеджето и откачи пухкавия халат от задната страна на вратата. После намери и две хавлии.
Почука на вратата на банята с юмрук.
– Как е положението?
– Стоплих се. Тук е прекрасно – долетя отвътре гласът на момичето.
– Добре, оставям една хавлия и някои неща за обличане, отвън пред вратата. Облечете се, когато се почувствате по-добре и сте готова.
– Добре.
Оливър не си даде труд да чука на вратата на другата баня, а просто я отвори и влезе. Момчето лежеше потопено дълбоко във водата и бавно мърдаше краката си насам-натам. Погледна го, но не се притесни от внезапната му поява.
– Как се чувстваш сега? – попита го той.