– Много по-добре, благодаря. Никога досега не съм премръзвал така.
Оливър придърпа един стол и се настани да му прави компания.
– Какво ви се случи? – попита той.
Момчето седна във ваната. Оливър видя луничките по гърдите му, по ръцете му и по цялото му лице. Косата му беше мокра и разрошена, с цвят на есенни, медноцветни букови листа.
– Колата попадна в една канавка.
– В снега?
– Да. Минахме по малкия мост, без да знаем, че пътят завива толкова рязко. И не можахме да го видим в снега.
– Това е много лош завой и в най-хубаво време. Какво се случи с колата?
– Оставихме я там.
– Къде отивахте?
– В Стреткори.
– А откъде идвате?
– От Лондон.
– Лондон? – Оливър не можа да сдържи учудването в гласа си. – От Лондон? Днес?
– Да. Тръгнахме рано сутринта.
– А момичето? Сестра ли ти е?
– Да.
– Тя ли караше?
– Да, тя кара по целия път.
– И пътувахте сами, двамата?
На лицето на момчето грейна гордост.
– Много добре се оправяхме – каза то.
– Да, разбира се – увери го припряно Оливър. – Просто, сестра ти не изглежда достатъчно голяма, за да кара кола.
– Тя е на двадесет.
– Е, добре тогава, в такъв случай, разбира се, е достатъчно голяма.
Настана кратко мълчание. Джоди взе гъба, изстиска я старателно, прекара я по лицето си и махна един кичур от мократа коса от челото си. Подаде се иззад гъбата и каза:
– Мисля, че вече се стоплих достатъчно. Смятам да излизам.
– Давай тогава! – Оливър взе банската хавлия, разгъна я и когато момчето излезе от ваната и пристъпи върху постелката, го уви плътно в нея. То го изгледа – очите им бяха на едно ниво, така, както бе приклекнал. Оливър деликатно го изтри с хавлията.
– Как се казваш?
– Джоди.
– Джоди кой?
– Джоди Клайбърн.
– А сестра ти?
– Тя е Керълайн.
Оливър хвана края на хавлията с шепи и изтри косата на Джоди.
– Имате ли някаква конкретна причина да отидете в Стреткори?
– Брат ми е там.
– И той ли се казва Клайбърн?
– Да. Ангъс Клайбърн.
– Дали не го познавам?
– Не мисля. Той е тук от съвсем скоро. Работи в хотела.
– Ясно.
– Той сигурно доста ще се притесни – каза Джоди.
– Защо? – Оливър посегна към пижамата му и задържа горнището, за да го облече Джоди.
– Топли са – каза момчето.
– Сложих ги да изсъхнат пред огъня. Защо брат ти ще се притесни?
– Изпратихме му телеграма. Ще ни очаква. А ето че ни няма
– Той ще разбере за виелицата и ще се сети, че се е случило нещо подобно.
– Изобщо не ни дойде на ум, че ще завали сняг. В Лондон има минзухари и разни други цветя, а пъпките по дърветата се разпукват.
– Това е далечният, мразовит север, момчето ми. Никога не можеш да разчиташ на времето.
– Никога преди не съм бил в Шотландия. – Джоди вдигна панталоните на пижамата си и завърза шнура на кръста си. – Нито пък Керълайн.
– Лош късмет. Времето е виновно.
– Всъщност беше доста вълнуващо. Направо истинско приключение!
– Приключенията са чудесно нещо, стига да свършват благополучно. Но не са чак толкова забавни, докато се случват. Мисля, че вие се измъкнахте от вашето доста успешно.
– Извадихме късмет, че ви намерихме.
– Да, и аз така мисля.
– Къщата ваша ли е?
– Да.
– Сам ли живеете тук?
– За момента да.
– Как се казва?
– Киърни.
– А вашето име как е?
– Същото. Киърни. Оливър Киърни.
– Страхотно!
Оливър се ухили.
– Объркващо, а? Е, сега, ако си готов, ще отидем да намерим сестра ти и после ще хапнем нещичко. – Той отвори врата– Между другото, какво предпочиташ – шотландска месна супа или доматена?
– Доматена, ако имате.
–Така си и мислех.
Докато вървяха по коридора, Керълайн се появи от другата баня. Тя се губеше в халата на Оливър. Изглеждаше дори по-слаба и по-малка, отколкото му се стори, когато я видя на вратата. Дългата й коса беше мокра, а високата яка на пуловера сякаш едва крепеше крехката глава.
– Чувствам се като новородена... много ви благодаря.
– Отиваме да си намерим нещо за ядене
– Боя се, че много ви притесняваме.
– Ще ме притесните само ако сте пипнали настинка и бъда принуден да се грижа за вас.
Той тръгна по стъпалата и чу зад гърба си как братчето казва на Керълайн с глас, изпълнен с дълбоко задоволство: „Toй каза, че има доматена супа“.
На вратата на кухнята спря.
– Ето там е библиотеката. Отидете в нея и изчакайте да ви донеса вечерята. И сложете още дърва в камината, за да се разгори по-хубаво огънят.