– Госпожа Купър ми каза нещо.
– Какво ти е казала?
– Тази къща не е негова.
– Какво имаш предвид, как така не е негова? Чия е тогава?
– Била е на брат му. Оливър живее в Лондон, но брат му е живял тук. Той е бил фермер. Ето затова тук има кучета и трактори, и разни такива неща.
– Какво се е случило с брат му?
– Загинал е – каза Джоди. – В автомобилна катастрофа. Миналата седмица.
Загинал в автомобилна катастрофа. Нещо, някакъв смътен спомен, се появи в подсъзнанието на Керълайн, но почти веднага се загуби в ужаса, който й причини хладното съобщение на Джоди. Тя откри, че е сложила ръка на устата си, сякаш да преглътне думата. Загинал.
– Ето затова Оливър е тук. – Гласът на Джоди звучеше рязко, сигурен знак, че е разстроен. – За погребението и за всичко За да оправи нещата, каза ми госпожа Купър. Той щял да продаде къщата и фермата, и всичко, и никога нямало да се върне обратно. – Джоди се изправи внимателно, проправи си път до Керълайн и застана близо до нея, а тя знаеше, че независимо от цялото си хладно спокойствие, той изключително много се нуждаеше от утеха.
Постави ръка на рамото му.
– И сред всичко това трябваше да му се натрапим и ние. Горкият човек – изрече тя.
– Госпожа Купър каза, че това е хубаво. Каза, че го отвлича от скръбта. – Той я погледна. – Кога ще отидем при Ангъс?
– Днес. – Керълайн му го обеща без никакво колебание. - Днес.
***
Освен ябълковия пай и сметаната имаше и пирог с месо, печени картофи и пюре от гулия.
Кълцана ряпа.
Така го нарече госпожа Купър, докато сипваше от него в чинията на Джоди. Керълайн, която си мислеше, че е гладна, откри, че не е, но Джоди си хапна здравата, след което нападни с огромно удоволствие едно блокче от домашно направен , „таблет“5.
– Е, а сега какво смятате да правите през останалата част от деня? Господин Киърни няма да се върне, докато не дойде време за чай.
– Може ли да отида да си играя в детската? – пожела да научи Джоди.
– Разбира се, мъниче – отговори му тя и погледна към Керълайн.
– Аз ще отида да се поразходя.
Госпожа Купър я погледна с изненада.
– Не взехте ли достатъчно свеж въздух за днес? – попита я тя.
– Обичам да се разхождам навън. И е толкова красиво с този сняг.
– Обаче се заоблачава. Следобедът няма да е много приятен.
– Не ми пречи.
Джоди се чувстваше раздвоен.
– Имаш ли нещо против да не идвам с теб?
– Разбира се, че не.
–Мислех си, че ще е добре да построя една голяма трибуна. Нали се сещаш, за наблюдаване на рицарските турнири.
– Добре, действай.
Зает с плановете си, Джоди се извини и изчезна нагоре по стълбите, за да ги приведе в изпълнение. Керълайн предложи на госпожа Купър да й помогне с чиниите, но тя й отказа и я посъветва да тръгва, преди отново да завали. И тъй, тя излезе от кухнята, мина през салона, сложи си мушамата и гумените ботуши, които бе носила сутринта, завърза шала на главата си и се измъкна от къщата.
Госпожа Купър се оказа права за времето. От запад се търкаляха облаци, слънцето се криеше зад тях, а въздухът бе омекнал. Тя пъхна ръце дълбоко в джобовете на мушамата и тръгни през моравата към алеята, а после излезе през портата на пътя Зави наляво, по посока на Стреткори, и тръгна нататък.
Ще стоите мирно и ще ме чакате в Киърни, бе казал Оливър, и ако се окажеше, че тя не е там по времето, в което той щеше да се върне, вероятно щеше да се вбеси, но като оцени ситуацията в по-далечна перспектива, Керълайн реши, че това не е от особено значение. След днешния ден тя по всяка вероятност нямаше да го види никога повече. Ще му пише, за да му благодари за любезността, разбира се. Но никога повече нямаше да го види.
И кой знае защо, за нея беше важно, когато се срещнат отново с Ангъс, след всички тези години, да не го правят пред очите на някакъв критичен непознат. Най-големият проблем при Ангъс се състоеше в това, че никога не можеше да се разчита на него. Той бе най-непредсказуемата личност на света – неопределен, уклончив, изплъзващ се и наистина можеше да те влуди. Още от самото начало тя хранеше съмнения в смисъла на щурия план да дойдат в Шотландия, за да го намерят, но ентусиазмът на Джоди по някакъв начин я бе заразил. Той беше толкова сигурен, че Ангъс ще ги очаква, че ще се радва да ги види, че няма да има търпение да помогне! И така, на безопасното разстояние от Лондон от Стреткори, бе успял да убеди и Керълайн.