Ка бе харесал някои от мислите на Тъмносиния и ги бе пренесъл съвсем точно в бележника си. „Не бедността ни, както си въобразяват европейците, е причина за нашата силна привързаност към Аллах, а нашето любопитство, по-голямо от любопитството на всеки друг да узнаем за какво сме тук, на този свят, и какво ни предстои в другия.“
Вместо да разтълкува корените на това любопитство и да разкрие за какво сме тук, на този свят, в своите заключителни фрази Тъмносиния с апломб се обърна към Запада със следния въпрос: „Ще се противопостави ли Западът, който изглежда доста повече вярва на своето велико откритие, наречено демокрация, отколкото на Аллах, на антидемократичния военен преврат в Карс? Или за Запада по-важно от демокрацията, свободата и човешките права е изоставащите страни маймунски да му подражават? Ще прояви ли Западът търпимост към демокрация, извоювана от врагове, нямащи нищо общо с него? Ще ми се да се обърна към всички извън пределите на Запада, към всички изостанали: Братя, не сте сами…“ Замълча, а сетне попита:
— Ама твоят приятел от „Франкфуртер рундшау“ ще публикува ли всичко това?
— За Запада е непривлекателно, когато за Запада се говори като за един индивид, като за една гледна точка — отвърна Ка, подбирайки внимателно думите си.
— Вярвам в казаното от мен — отвърна най-накрая Тъмносиния. — Съществува един Запад и една гледна точка. Другата гледна точка е нашата.
— Западняците не живеят така — отвърна му Ка. — Там, за разлика от тук, никой не се хвали, че мисли точно като другия. Всеки, дори най-обикновеният бакалин, се гордее със своите лични възгледи. Ето защо е по-добре да се обърнете не изобщо към Запада, а към западните демократи, към съвестта на тамошните хора.
— Добре, направете го както знаете. Необходими ли са други поправки, за да бъде публикувано?
— С призива на финала обръщението се превръща от новина в интересна прокламация с характеристиките на новина — рече Ка. — Под текста ще стои вашето име… Може би ще им е нужна и някаква информация за вас…
— Готов съм и с нея — отвърна Тъмносиния. — Достатъчно е да отбележат: един от водещите ислямисти в Турция и Средния Изток.
— В такъв случай Ханс Хансен няма да я публикува.
— Защо?
— Защото ако прокламация на турски ислямист бъде публикувана в социалдемократическия „Франкфуртер рундшау“, това би означавало, че вземат страна.
— Излиза, че господин Ханс Хансен проявява доста повратлив нрав, когато нещо не е в негов интерес — рече Тъмносиния. — Какво да сторим, за да го убедим?
— Дори и да се противопоставят на един военен преврат в Турция, разбира се, истински, а не театрален, накрая Германските демократи ще се обезпокоят, че подкрепят ислямисти.
— Така е, те до един се страхуват от нас — каза Тъмносиния.
Ка не разбра дали го изрече с гордост или просто не бе схванал правилно смисъла.
— Във „Франкфуртер рундшау“ преспокойно биха публикували прокламация, подписана от стар комунист, от либерал и от кюрдски националист.
— Тоест?
— Можем тутакси да открием още двама души в Карс, с които да подготвим съвместна прокламация.
— Няма да седна да пия вино, само и само за да се харесам на европейците — отвърна Тъмносиния. — Не мога да изляза от кожата си, за да заприличам на тях, за да спрат да се боят от мен и за да проявят интерес към каузата ми. Не мога да се унижа пред европееца Ханс Хансен, та да почнат да съчувстват и на нас, както на безбожните атеисти. Какъв е тоя господин Ханс Хансен? От къде на къде ще поставя толкова много условия? Евреин ли е?
Настъпи тишина. Тъмносиния изгледа Ка с ненавист, беше усетил, че според Ка е изрекъл нещо неправилно.
— Най-онеправдани през това столетие са били евреите — додаде той. — Преди да направя каквито и да било промени в обръщението си, искам да знам повече за тоя Ханс Хансен. Как се запознахте?
— Един сънародник, мой приятел, ми каза, че във „Франкфутер рундшау“ щели да пускат обзорна статия за Турция и авторът и търсел да се срещне с човек, който е наясно с темата.
— Защо Ханс Хансен не зададе въпросите си на твоя приятел, а пита тебе?
— Моят приятел се интересува от тези неща по-малко и от мен…