— Покривката какъв цвят беше? — запита Кадифе.
— Забравих — отвърна Ка, потъвайки в размисъл, сякаш се мъчеше да си спомни.
— Колко пъти си бил в дома им? — попита ядосано Тъмносиния.
— Нея вечер се чувствах толкова щастлив с тях, че ми се искаше да ме поканят отново. Само че Ханс Хансен никога повече не ме покани.
Вързаното на синджир куче в двора продължително излая. В този миг Ка забеляза тъга по лицето на Кадифе и гневно презрение по лицето на Тъмносиния.
— Доста пъти мислех да им се обадя — продължи на инат Ка. — Понякога си представях как Ханс Хансен ме е търсил, за да ме покани отново на вечеря, но не ме е намерил и тогава, излизайки от библиотеката, едва се сдържах да не побягна по улиците към къщи. Искаше ми се много да зърна пак огледалото с етажерките, забравих цвета им, май беше лимоненожълт, креслата, и да ме попитат пак „Това достатъчно ли е?“, докато режат хляб върху дъската (знаете, европейците ядат доста по-малко хляб от нас), искаше ми се да зърна пак прекрасните алпийски пейзажи по стените без кръстове, много ми се искаше да видя всичко това отново. — Ка забеляза неприкритото отвращение, с което го наблюдава Тъмносиния. — Един приятел три месеца по-късно бе дошъл с вести от Турция — продължи Ка. — Телефонирах на Ханс Хансен по повод на информациите му за срамните изтезания, насилие и терор. Изслуша ме внимателно, беше си деликатен и изтънчен човек. После пусна кратка информация във вестника. Всъщност ме вълнуваха не толкова вестите за изтезания и смърт. Просто исках да ме потърси. Никога повече обаче не ме потърси. Понякога ми идеше да напиша писмо на Ханс Хансен и да го попитам къде сбърках и защо не ми се обажда повече.
Ка се правеше, че се надсмива над себе си, но това не успокояваше Тъмносиния.
— Сега отново ще имате повод да го потърсите — каза иронично Тъмносиния.
— За да публикуват новината във вестника, тя трябва да е съобразена с германските стандарти, ще се наложи да изготвим съвместна прокламация — заключи Ка.
— Кои ще са кюрдският националист и либералният комунист, с които ще подпишем съвместната прокламация?
— Ако ви притеснява, че могат да са във връзка с полицията, предложете сам имената.
— Сърцата на немалко кюрдски младежи са преизпълнени с гняв, поради стореното на другарите им от кораническото училище. Без съмнение, в очите на западния журналист всеки кюрдски националист атеист е по-приемлив от ислямиста. Кюрдите в прокламацията могат да бъдат представлявани от някой лицеист.
— Хубаво де, определете вие кой ще е лицеистът, пък аз ще убедя „Франкфуртер рундшау“ до го приемат.
— Естествено, нали все пак тук представлявате Запада — с подигравка в гласа си изрече Тъмносиния.
Ка изобщо не се засегна.
— Най-подходящ е Тургут бей, стар комунист и нов демократ.
— Баща ми ли? — възкликна разтревожено Кадифе.
За да я успокои, Ка спомена, че той никога няма да излезе от къщи. Заговориха едновременно. Тъмносиния се опитваше да обясни, че като всички комунисти и Тургут бей не е Демократ, че посреща със задоволство военния преврат, понеже той е победа над ислямистите и само симулира, че е против преврата, за да не опетни лявата идея.
— Баща ми не е симулант! — отсече Кадифе. По разтреперания й глас и по пламналия в очите на Тъмносиния гняв, Ка усети, че те двамата са пред прага на многократно повтаряла се и преди това разпра. Като уморена от разприте двойка, те вече нямаха сили да се прикриват пред другите — Ка вече го беше схванал. Бе забелязал у Кадифе свойствената за всяка наранена, влюбена жена твърда решимост да говори на всяка цена, а у Тъмносиния — една примесена със загриженост надменност. Ала в миг нещо се промени и очите на Тъмносиния потъмняха.
— Като всички атеисти позьори, като всички леви интелектуалци, възхищаващи се от Европа, и твоят баща е просто един симулант, който всъщност изпитва отвращение от народа — избълва Тъмносиния.
Кадифе грабна пластмасовия пепелник на „Ерсин електрик“ и го запрати по Тъмносиния. Но като че ли съзнателно пропусна целта: пепелникът се заби във венецианския пейзаж от календара, окачен на стената и падна на пода.
— Баща ти, излиза, и представа си няма, че тайният любим на дъщеря му е радикален ислямист — каза Тъмносиния.