Кадифе взе да налага с юмручета Тъмносиния по рамото, след което се разрида. Той я настани на стола в ъгъла на стаята и двамата си загукаха тъй престорено, че Ка повярва — това е театър, с който целят да го впечатлят.
— Върни си думите назад — настоя Кадифе.
— Връщам си думите назад — отстъпи Тъмносиния така, сякаш ласкаво утешаваше разплакано дете. — И за да го докажа, приемам да се подпиша под една и съща прокламация с баща ти, без да обръщам внимание, че е човек, който от сутрин до вечер ръси безбожни шеги. Няма обаче да дойда във вашия хотел, защото тоя представител на Ханс Хансен — отправи усмивка към Ка, — може да е подготвил някоя клопка. Разбра ли, душице моя?
— И татко не може да излезе от хотела — Ка остана смаян от глезения момичешки глас на Кадифе. — Мизерията на Карс подкопава морала му.
— Убедете го да излезе от хотела, Кадифе — с официална нотка в гласа си, каквато отсъстваше в предишния разговор с нея, се намеси Ка… — Снегът е покрил всичко. — Очите им се срещнаха. Този път Кадифе се досети.
— Добре — каза тя. — За да излезе обаче от хотела, някой трябва да убеди татко да постави подписа си под един и същи текст с един ислямист и с един кюрдски националист. Кой ще го стори?
— Аз — отвърна Ка. — Вие, Кадифе, ще ми помогнете.
— Къде ще се срещнат? — попита Кадифе. — Заради тая глупост току-виж заловили татко и ако на тия години влезе в затвора…
— Това не е глупост — прекъсна я Тъмносиния. — Ако европейските вестници публикуват едно-две съобщения, Анкара ще вразуми тукашните, поне малко от малко ще ги възпре.
— Когато европейските вестници публикуват информация за проблема, най-вече ще изпъкне твоето име — подчерта Кадифе.
Тъмносиния увенча думите й със снизходителна и мила усмивка и Ка изпита уважение към него. За първи път му хрумна, че ако във „Франкфуртер рундшау“ се появи една прокламация, малотиражните ислямски вестници в Истанбул ще се пръснат от гордост поради този факт и няма как да не го раздуят. Това означаваше, че Тъмносиния ще се прочуе из цяла Турция. Настъпи продължително мълчание. Извадила носна кърпичка, Кадифе бършеше очите си. Ка усети — щом излезе оттук, двамата влюбени най-напред ще се скарат, след което ще се налюбят. Дали не копнееха вече да си е тръгнал? Високо-високо в небето прелетя самолет. Тримата се ослушаха и забиха погледи в най-горната част на прозореца, там, дето се виждаше небесната вис.
— Тук всъщност самолети не прелитат — произнесе Кадифе.
— Случило се е нещо извънредно — изрече Тъмносиния, сетне се поусмихна на собствената си мнителност. Щом забеляза обаче, че Ка се присъедини към усмивката му, избухна: — Разправят, че температурата е къде-къде по-ниска от минус двайсет, а пък държавата твърди, че е само минус двайсет градуса — и Тъмносиния предизвикателно изгледа Ка.
— Искам да водя нормален живот — рече Кадифе.
— Ти си отхвърлила нормалния буржоазен живот — каза Тъмносиния. — Това, което вършиш, те превръща в изключение…
— Аз не желая да бъда изключение. Искам да съм като всички. Ако не беше превратът, вероятно щях да открия главата си и да стана като всички.
— Тук всички си покриват главите — отвърна Тъмносиния.
— Не е вярно. Повечето образовани жени от моята среда не покриват главите си. Ако въпросът е да бъдеш обикновена, да бъдеш като останалите, би могло да се каже всъщност, че аз, покривайки главата си, се отдалечих доста от себеподобните си. Тук съзирам нещо от горделивостта и то никак не ми допада.
— Тогава още утре открий главата си — предложи Тъмносиния. — Всеки ще го приеме като триумф на военния преврат.
— Хората знаят, че изобщо не се интересувам какво мислят за мен останалите, такива като теб — лицето на Кадифе почервеня от удоволствие.
Тъмносиния отново се усмихна мило, ала в израза му Ка забеляза как този път е впрегнал цялата си воля. И Тъмносиния забеляза, че Ка го е забелязал. Това отпрати двамата мъже в едно друго пространство, там те не биха желали да присъстват едновременно, отпрати ги пред прага на интимността между Тъмносиния и Кадифе. Ка осъзна, че със своето грубовато държание, със своя полукапризен глас, Кадифе всъщност разголва интимността си с Тъмносиния, като по този начин, възползвайки се от слабото място на Ка, го кара да се чувства виновен, задето е очевидец на всичко това. Защо ли тъкмо сега си спомни за любовните писма на Неджип до Кадифе, които от вчера носеше в джоба си?