Прибра се директно в стаята си. Скри копията от писмата на Неджип на дъното на пътната чанта. Смъкна палтото си, окачи го. Изми си ръцете с неподобаващо старание. Съвсем машинално си изми и зъбите (обикновено го правеше вечер) и се загледа продължително през прозореца, убеден, че новото стихотворение идва. Топлеше се на радиатора под прозореца и вместо стихотворение, в съзнанието му нахлуха позабравени спомени от детските и младежките му години: „гаднярът“, последвал ги с майка му в една пролетна утрин, когато се бяха разшетали из Бейоглу, за да купуват копчета… Изгубилото се от погледа му зад ъгъла такси, дошло, за да отведе от Нишанташъ към аерогарата майка му и баща му, потеглящи на пътешествие из Европа… Коремните болки, причинени от невъзможността отново да открие високото, зеленооко, дългокосо момиче, с което се запозна на една сбирка в Бююкада и с което не спря да танцува… Спомени, които нямаха абсолютно никаква връзка помежду си и сега Ка прекрасно разбираше, че те са поредица от несвързани помежду си, безсъдържателни, обикновени случки от живота, извън пределите на любовта и щастието.
Спусна се долу и с непоколебимостта на отдавна възнамерявал да осъществи визитата си човек, с хладнокръвие, което смая дори него самия, похлопа на бялата врата, отделяща апартамента на собственика от фоайето. Усети как прислужницата, кюрдка, го посрещна „колкото загадъчно, толкова и любезно“, както се случва в романите на Тургенев. Влезе в хола, дето вечеряха снощи — Тургут бей и Ипек бяха седнали редом с гръб към вратата върху дълъг диван и гледаха телевизия.
— Къде се забави, Кадифе, вече почва! — възкликна Тургут бей.
В нахлуващата отвън бледа, снежна светлина, просторното, с висок таван помещение на старата руска къща се привидя на Ка като абсолютно друго място, различно от снощното.
Щом откриха, че влезлият е Ка, баща и дъщеря трепнаха като влюбена двойка, чиято интимност е била нарушена от натрапник. Миг след това Ка се почувства щастлив, зървайки блясъка в очите на Ипек. Настани се в креслото, извърнато и към бащата и дъщерята, и към включения телевизор и смаяно отбеляза, че Ипек е по-красива, отколкото си я беше представял. От това страхът в душата му нарасна, ала в този момент просто вярваше, че най-накрая ще бъде щастлив с нея.
— Всеки следобед в четири часа сядам с щерките тук и гледам сериала „Мариана“ — леко притеснен изрече Тургут бей, макар изражението му да говореше „не се отчитам пред никого“.
„Мариана“ беше мелодраматичен мексикански сериал, любим на цяла Турция, който големите истанбулски телевизионни канали излъчваха пет пъти седмично. Нисичката, с големи зелени очи сърдечна и чаровна Мариана, чието име носеше сериала, бе въпреки снежнобялата си кожа бедна девойка от низините. Когато изживяваше мъчителни моменти, несправедливи обвинения, безответна любов или недоразумения, зрителят се сещаше за сиромашкото минало, сирачеството и самотата на дългокосата Мариана с невинно лице; тогава настанилият се в креслото си Тургут бей се примъкваше като котарак и прегръщаше дъщерите си, а те, седнали от двете му страни, прислоняваха глави на раменете му и от очите на всички се процеждаха сълзи. Тъй като Тургут бей изпитваше срам, че е възможно да му допада подобен мелодраматичен сериал, от време на време изтъкваше мизерията на Мариана и на Мексико, казваше, че девойката съвсем сама воюва срещу капиталистите, а понякога се провикваше: „Дръж се, момичето ми, от Карс идва подкрепа.“ В такива моменти дъщерите му се подсмихваха с насълзени очи.
Щом сериалът започна, Ка едва забележимо се подсмихна, ала срещайки погледа на Ипек, проумя, че това не й се понрави и мигом сбърчи делово вежди.
Още в първата рекламна пауза Ка припряно и доверително отвори дума за прокламацията и не след дълго успя да събуди интереса на Тургут бей. Тургут бей изпита особено задоволство от собствената си значимост. Поинтересува се кой е определил темата на прокламацията и как би могъл да положи подписа си под нея.
Ка му поясни, че под влияние на разговорите си с демократични журналисти в Германия, сам е взел решение каква да е темата. Тургут бей се поинтересува за тиража на „Франкфуртер рундшау“ и дали Ханс Хансен е „хуманист“. За да подготви Тургут бей за Тъмносиния, Ка подметна, че Тъмносиния е опасен фундаменталист, проумял смисъла да си демократ. Тургут бей не обърна никакво внимание на думите му и заяви, че пълното отдаване на религията е плод на мизерията, припомни как, макар и да не вярвал в делото на дъщеря си и на нейните другарки, питаел уважение към него. Все в същия дух поясни как уважава кюрдските националисти и как, например, ако днес е млад кюрд в Карс, самият той, като ответна реакция, би станал също националист. Сякаш преживяваше някой от вълнуващите мигове, в които отдаваше подкрепата си на Мариана.