— Не откриха нищо. Немската полиция работи добре, не е като турската.
Когато реших обаче да наобиколя един по един павилионите и магазините, той с искрена загриженост се присъедини към мен. Момичетата от фризьорския салон познаха Таркут бей, попитаха го как се чувства, само че в часа на престъплението, естествено, те просто не били в салона, дори не били чули за случилото се. Отвън Таркут бей ми поясни:
— Турските семейства пращат дъщерите си да се учат за фризьорки. Във Франкфурт стотици туркини се препитават като фризьорки.
Кюрдите от плод-зеленчука бяха по-осведомени за престъплението и за полицейското разследване. Вероятно по тази причина много-много не им допаднахме. Добродушният сервитьор, който в часа на престъплението почиствал с мръсния парцал масите с пластмасово покритие в заведението „Байрам кебап“, същия мръсен парцал стискаше в ръката си и сега, чул изстрелите, сетне, след известно забавяне, излязъл навън и бил последният човек, когото Ка зърнал в живота си.
Напуснах кебапчийницата, вмъкнах се в най-близкия пасаж и с бърз ход се озовах в задния двор на мрачна сграда. По указание на Таркут бей се спуснахме по едни стълби два етажа под земята, минахме през някаква врата и се озовахме в страховито място с големината на хангар, ползван някога явно за склад — същински подземен свят под нивото на сградата, простиращ се чак до отсрещния тротоар на улицата. Килимите в центъра и общността от петдесет и шест души, сбрали се за вечерния намаз, ясно подсказваха, че мястото се използва като джамия. Наоколо, досущ като в истанбулските подземни пасажи, бе опасано с мръсни, мрачни дюкяни: мярнах златар, витрината му далеч не блестеше, зърнах, виж ти, и джудже, продаващо плодове и зеленчуци, до него изключително зает месар, по-нататък бакалин, който продаваше кръгли суджуци, без да откъсва очи от телевизора на кафеджията. В ъгъла имаше тезгях, върху който се предлагаха докарани от Турция плодови сокове, макарони, консерви и религиозни книги, както и едно кафене, по-многолюдно и от джамия. Морни мъже се бяха съсредоточили в турския филм, даван по телевизията в задименото от цигари кафене, от време на време някои от мъжете излизаха и се отправяха към огромния пластмасов бидон, от чието кранче течеше вода, та да си направят абдест.
— За Байрама и за петъчните молитви тук идват около две хиляди души — рече Таркут бей. — От стълбите се изместват на двора.
Колкото за да върша нещо, купих един брой на списание „Теблиг“ от книжарската сергия.
Сетне поседнахме в бирария в старинен мюнхенски стил, току над джамията.
— Това тук отдолу е джамията на привържениците на Сюлеймания — рече Таркут бей. — Ортодокси са, но не си цапат ръцете с тероризъм. Не влизат в схватки с държавата Република Турция като Националните закрилници или Тигрите на Джемалеттин.
Може би заради изпълнения ми с подозрение поглед и заради начина, по който разлиствах списание „Теблиг“ — разгръщах го тъй, сякаш дирех улики в него, — ми разказа каквото знаеше за убийството на Ка и какво бе научил от полицията и от пресата.
Преди четирийсет и два дни, през първата събота от новата година в 23.30 часа Ка се прибирал от поетична вечер в Хамбург. След продължилото шест часа пътуване, той излязъл през южния изход на централната гара и без да пресича, поел в посока, обратна на тази, която би го отвела до дома му, близо до „Гутлойщрасе“, и така стигнал до „Кайзерщрасе“; помотал се сред гъмжилото от ергени, туристи и пияндета край все още отворените сексмагазини и проститутките, чакащи клиентела. Половин час по-късно свърнал вдясно от „Световния сексцентър“ и тъкмо когато минал на отсрещния тротоар на „Мюнхенерщрасе“, го застреляли. По всяка вероятно сте искал, преди да се прибере у дома, да си купи мандарини от „Позел Анталия“ — единственият отворен през нощта магазин наоколо. Продавачът си спомняше как нощем Ка си купувал мандарини.
Полицията не открила нито един свидетел, който да е забелязал убиеца на Ка. Сервитьорът от „Байрам кебап“ чул изстрелите, ама заради звука на телевизора и гълчавата на клиентите не преценил броя им. Впрочем, през запотените витрини на бирарията, намираща се над джамията, трудно се виждаше навън. Продавачът на плодове и зеленчуци, при когото се предполагало, че се е отбил Ка, заявил, че нищо не знае, полицаите се усъмнили в него, задържали го за едно денонощие, но резултат — никакъв. Малко по-надолу по улицата една проститутка пушела цигара в очакване на клиент и тъкмо тогава видяла как по посока на „Кайзерщрасе“ тича нисък, мургав като турчин мъж с черно палто, но не го описала достатъчно ясно. Когато Ка рухнал на тротоара, един случайно оказал се на балкона си немец повикал веднага линейка, само че и той не бил забелязал никого. Първият куршум проникнал отзад в главата на Ка и излязъл през лявото му око. Следващите два куршума проникнали в областта на сърцето и белите дробове, разкъсали артериите и пронизали предницата и гърба на пепелявото палто — цялото прогизнало от кръв.