На импровизирания бар във фоайето изпих още две чаши уиски и зачаках въздействието им, взирайки се в снега през прозореца. Казвах си, че ако позамъгля малко главата си преди да се кача в стаята, тази вечер Мелинда и бележниците на Ка няма да ме обсебят. Обаче още с влизането си в стаята, без дори да съм се съблякъл, аз се хвърлих върху леглото и нехайно разгърнах един от бележниците — и се зачетох. След три-четири страници пред очите ми изникна тази снежинка.
30
Кога ще се видим отново?
Едно тъй краткотрайно щастие
Бяха свършили да се любят, но продължаваха да лежат прегърнати. Светът бе тъй безмълвен и Ка бе тъй щастлив, че този момент му се стори невероятно дълъг. И единствено по тази причина той, обзет от нетърпение, се измъкна от леглото, и надникна през прозореца. Отсетне щеше да си каже, че продължилото безмълвие е било най-щастливото мигновение в живота му, и щеше да се запита защо това неповторимо щастливо мигновение приключи, щом се измъкна от прегръдката на Ипек. И щеше да си отговори, че причината е била в онази особена, тревожност — сякаш отвъд стъклата, на заснежената улица нещо предстоеше да се случи и той трябваше да го настигне.
А отвъд прозореца друго, освен снегопад, нямаше. Токът все още не бе дошъл, но запалената в кухнята на долния етаж свещ озаряваше в светлооранжево спускащите се полека снежинки. Подир време Ка щеше да реши, че сам е прекратил най-щастливото си мигновение в живота, тъй като не е можел да понесе прекомерното щастие. В онзи момент, докато още беше в прегръдките на Ипек, Ка и не подозираше, че е толкова щастлив; в душата му цареше спокойствие и всичко бе тъй естествено, сякаш усещането за скръб и тревожност от живота му дотук бе абсолютно забравено. Това спокойствие наподобяваше тишината, предхождаща стихотворение, само че когато идваше стихотворение, миг преди това целият вселенски смисъл му се струваше оголен и изпитваше особено вълнение. Този миг на щастие не носеше подобно просветление; носеше по-простичка, детинска чистота: като че ей сегичка щеше да изрече словата за вселенския смисъл като хлапе, заучило ги току-що.
Едно по едно в главата му възникна всичко около структурата на снежинката, за която бе чел следобед в библиотеката. Бе се отбил там, за да бъде подготвен, ако пак му дойде някое стихотворение за снега. Сега обаче в главата му нямаше никакво стихотворение. Уподоби за себе си хармонията на явяващите се едно подир друго, като снежинките, стихотворения на шестоъгълната структура на снежинките от детската енциклопедия. Тъкмо в този момент си каза, че творбите му трябва да съдържат по-дълбок смисъл. И тъкмо в този момент Ипек го попита:
— Какво правиш там?
— Гледам снега, мила моя.
Долавяше как Ипек усеща — макар частица от ума му да съзнаваше колко е невъзможно, — че той намира някакъв друг смисъл отвъд красотата и геометричната структура на снежинките. От своя страна пък Ипек се притесняваше, че освен от нея, Ка се интересува и от още нещо. Той остана доволен, понеже желаеше прекомерно Ипек и по тази причина се усещаше напълно обезоръжен пред нея — разбра, че любенето пък му е подсигурило леко надмощие, е, съвсем леко.
— За какво мислиш?
— За майка си — отвърна Ка, без да проумява защо внезапно отговори така, тъй като, въпреки че майка му бе починала наскоро, не тя бе завладяла съзнанието му. По-късно обаче, припомняйки си наново този момент, щеше да установи, че в карското си пътуване непрестанно е мислел за майка си.
— Какво за майка ти?
— Как, докато една зимна вечер гледах през прозореца валящия сняг, ме помилва по косата.
— Щастлив ли беше като дете?
— Човек, когато е щастлив, не знае, че е щастлив. Едва години по-късно реших, че като дете съм бил щастлив: а всъщност не бях. Макар че не бях и нещастен, както бе през последвалите години. В детството изобщо не ме интересуваше дали съм щастлив.
— Кога започна да те интересува?
На Ка му се прищя да каже „никога“, ала това хем нямаше да е вярно, хем щеше да е прекалено претенциозно. Тогава му хрумна, че е отвърнал по тоя начин, за да впечатли Ипек, сега обаче смяташе, че отговорът му е целял нещо по-дълбоко от това да впечатли Ипек.