В този момент левият активист, информаторът, извади първия проект на прокламацията, написан на ръка върху лист от бележник и, заемайки чудновата поза, го изчете.
Заглавието на проекта беше „Обръщение към европейското обществено мнение във връзка със събитията в Карс“. Тутакси се хареса на всички. По-късно с усмивка на уста Фазъл щеше да сподели с Ка какво е изпитал в онзи момент: „За първи път почувствах, че и моят малък град ще участва един ден в световната история!“ Което пък щеше да бъде включено в стихотворението „Човешкият род и звездите“. Тъмносиния инстинктивно възропта:
— Ние не се обръщаме към Европа, а към цялото човечество. Нека другарите ни не се учудват, но ние не възнамеряваме да публикуваме нашата прокламация в Карс или в Истанбул, а във Франкфурт. Европейското обществено мнение не ни е приятел, а враг. И не защото ние сме техни врагове, а защото те подсъзнателно ни подценяват.
Левият активист, написал проектопрокламацията, доуточни, че не цялото човечество, а само европейската буржоазия ни подценявала. Що се отнасяло до бедняците и работниците, те били наши братя, само че никой не му повярва, включително и неговият препатил другар.
— Никой в Европа не е беден колкото нас — каза единият от кюрдските младежи.
— Вие, синко, били ли сте в Европа? — попита Тургут бей.
— Досега не съм имал сгода, ама чичо ми е гастарбайтер в Германия.
Това леко поразведри атмосферата. Тургут бей се надигна от стола си.
— Въпреки многото неща, които се приказват за мен, аз също никога не съм ходил в Европа — рече той. — Не е смешно. Моля да си вдигнат ръцете всички, дето са били в Европа. — Никой освен Тъмносиния, пребивавал дълго време в Германия, не вдигна ръка. — Ама иначе всички знаем какво мисли Европа — продължи Тургут бей. — Европа е нашето бъдеще в света. За това, бейефенди — той посочи към Тъмносиния, — ако вместо „Европа“, кажем „цялото човечество“, това ще промени замисъла на нашата прокламация.
— Европа не е моето бъдеще — отвърна усмихнато Тъмносиния. — Нямам никакво намерение в своя живот нито да им подражавам, нито да се презирам, задето не приличам на тях.
— В тази страна не само ислямистите, а и републиканците имат национално достойнство… каза Тургут бей. — И какво ще се получи, ако вместо „Европа“, напишем „човечество“?
— „Обръщение към Човечеството във връзка със събитията в Карс“ — намеси се авторът на текста. — Доста претенциозно е.
Обмислиха и предложението на Тургут бей думата „човечество“ да бъде заменена със „Запада“, ала младежът с пъпчиво лице, застанал до Тъмносиния, се противопостави. По идея на един от младите кюрди, кюрдът с кресливия глас, се споразумяха да се спрат само на израза „Едно обръщение“.
Обратно на очакваното при такива ситуации, проектопрокламацията бе кратка. При първите изречения, описващи как е бил „инсцениран“ военен преврат, тъй като ислямистките и кюрдските кандидати били на път да спечелят предстоящите избори, никой не издаде звук, Тургут бей обаче възрази със съждението, че в Карс изобщо е невъзможно да се проведе проучване, както го наричат европейците, на общественото мнение, защото тук е най-нормално в нощта преди изборите, пък дори и на заранта, избирателят, на път към урната, да си промени по някакъв съвсем незначителен повод решението и да гласува не за партията, за която е възнамерявал, така че прогнозите чии кандидати ще спечелят изборите са немислими.
Левият активист, информаторът, подготвил проектопрокламацията, му отвърна:
— Организираният в навечерието на изборите преврат, и това е общоизвестно, бе насочен срещу изборните резултати.
— Все пак те са просто една театрална трупа — каза Тургут бей. — Успяха, понеже снегът прекъсна пътищата. Подир няколко дни всичко ще се нормализира.
— След като не сте против преврата, защо тогава сте тук? — обади се друг младеж.
Заел също място до Тъмносиния, младеж със зачервено като цвекло лице, така и не успя да разбере дали Тургут бей чу непочтителните му думи. В този момент се надигна Кадифе (единствена тя се изправяше, когато вземаше думата и никой, включително и тя, не забелязваше тая подробност) и с блеснали очи заяви, че заради политическите си възгледи баща й дълги години е лежал в затвора и винаги е бил против държавния терор.