Баща й я дръпна за палтото и я накара да седне.
— Ще отговоря на въпроса ви — рече Тургут бей. — Дойдох на тази среща, за да покажем на европейците, че в Турция има демократични и здравомислещи хора.
— Ако голям германски вестник ми предостави два-три реда, изобщо няма да се старая най-напред да доказвам подобни неща — с подигравателен тон рече младежът с червендалестото лице. Вероятно се готвеше да изрече и друго, но Тъмносиния предупреждаващо го побутна.
Това бе достатъчно Тургут бей да съжали, че е дошъл на срещата. Взе да се самоубеждава, че просто е наминал насам. С вид на човек, ангажиран със съвършено други мисли, той стана, направи една-две крачки към вратата, после хвърляйки поглед към снега, сипещ се върху булевард „Карадаа“, се насочи към прозореца. Кадифе го хвана под ръка, сякаш без нейната подкрепа баща й изобщо не би могъл да се придвижи. Като скръбни, желаещи да забравят мъката си деца, баща и дъщеря се вторачиха в преминаващия по булеварда екипаж.
Неуспял да надмогне любопитството си, младежът с червендалестото лице от кюрдската групировка, също се приближи до прозореца и заедно с бащата и дъщерята се загледа надолу. Останалите ги наблюдаваха обезпокоено и почтително, в стаята се долавяше атмосфера на тревога и страх от евентуално полицейско нахлуване. В тази тревожна атмосфера страните бързо се споразумяха за останалата част от прокламацията.
В нея се казваше, че шепа авантюристи са организирали военен преврат. Тъмносиния се противопостави. Бе предложено ново, по-обобщено определение, но той го посрещна с подозрение, заявявайки, че в Европа щяло да се създаде впечатление, че превратът е извършен в цяла Турция. Накрая стигнаха до израза „регионален преврат, подкрепян от Анкара“. Малко място бе отделено на измъчваните, на измъкваните един по един от домовете им и убивани кюрди, на терора и изтезанията, изтърпени от учениците от кораническия лицей. Фразата „тотално настъпление срещу народа“ бе заменена с „настъпление срещу духовността и вярата на народа“. След промените в последното изречение се отправяше апел не само към общественото мнение в Европа, но и към целия свят да се издигне глас на протест срещу Република Турция. След като изчете този абзац, Тургут бей за миг срещна погледа на Тъмносиния и усети, че той е щастлив. Тургут бей изпита съжаление, че се е озовал тук.
— Ако няма повече възражения, да подписваме прокламацията — рече Тъмносиния. — Защото тази наша сбирка всеки момент би могла да бъде щурмувана.
Всички подписали се преди миг под заприличалата на същински миш-маш от празнословия поправки и варианти прокламация, се скупчиха насред стаята, готови тихичко да се измъкнат. Неколцина, сметнали работата за приключена, понечиха дори да си тръгнат, но точно тогава Кадифе извика:
— Стойте, татко има да ви казва нещо!
Това още повече нагнети тревогата. Тъмносиния насочи младежа с червендалестото лице към вратата, та да възпре наканилите се да си тръгват.
— Никой да не излиза — рече Тъмносиния. — Да чуем възраженията на Тургут бей.
— Аз нямам възражения — отвърна Тургут бей. — Но преди да си сложа подписа, искам нещо от този младеж. — Позамисли се. — Всъщност не го искам единствено от него, а от всички присъстващи. — Той посочи препречилия вратата младеж с червендалестото лице, с когото бяха влезли в пререкание. — Няма да подпиша прокламацията, ако първо този младеж, а после и всички останали не ми отговорят на един въпрос. — Извърна се към Тъмносиния, та онзи да разбере, че е непреклонен.
— Задайте си въпроса, моля ви — рече Тъмносиния. — Ако е по силите ни, ще ви отговорим.
— Преди малко ми се подиграхте. Сега ми отговорете: ако голям германски вестник ви предостави няколко реда, какво бихте казали на европейците? Нека първо да каже той.
Младежът с червендалестото лице беше доста як и вещ по всякакви теми, ама не беше подготвен за подобен въпрос. Стисна още по-здраво дръжката на вратата и умоляващо изгледа Тъмносиния, та дано му помогне.
— Казвай по-бързо каквото ти е на душата: ако ти дадат няколко реда, какво ще напишеш, че да си тръгваме — рече Тъмносиния с пресилена усмивка. — Полицията всеки момент може да нахлуе.
Младежът с червендалестото лице отправи взор към далнината, сякаш се опитваше, като на твърде важен изпит, да си припомни въпроса, чийто отговор знае отлично.