— За която й нация да говориш, спомени я най-сетне.
— И аз да добавя нещо — намеси се другият кюрдски младеж. — За жалост, човечеството вече не може и да се надсмива над тези, дето се убиват и екзекутират взаимно. Научих го от разказите на чичо ми, който миналото лято си дойде от Германия. Светът проявява нетърпимост към агресивните нации.
— Ти какво, да не ни заплашваш от името на западняците?
— Ето защо — продължи превъзбуденият кюрдски младеж, — когато западнякът срещне човек от подобна бедна нация, най-напред подсъзнателно изпитва към него презрение. Тутакси решава, че човекът е толкова беден, защото принадлежи към глупава нация. По всяка вероятност, мисли си западнякът, главата на този човек е пълна със същите безсмислици и глупотевини, както на цялата му бедна и жалка нация.
— Не е справедливо…
— Ако и ти като оня самовлюбен писател смяташ, че ние сме глупави, кажи го направо. Тоя безбожник рано или късно ще умре някой ден, ама преди да е отишъл в Ада, той, гледайки ни право в очите, нагло заяви в едно телевизионно предаване на живо, че турската нация била глупава.
— Да ме прощавате, ама когато човек участва в предаване на живо, няма как да вижда очите на зрителите.
— Бейефенди не каза „вижда“, а „гледайки“ — намеси се Кадифе.
— Моля ви се, другари, нека не се изказваме един през друг, сякаш сме на открито събрание — намеси се присъединилият се към срещата левичар, дето си водеше бележки. — Дайте да говорим един по един и по-лека.
— Няма да млъкна, докато не прояви смелост да каже коя е нацията, за която говори. Трябва да се знае, че публикуването в германската преса на прокламация, която ни принизява, ще е предателство към родината.
— Аз не съм предател на родината си. Разсъждавам точно като вас — скочи превъзбуденият кюрдски младеж. — Ето защо ако някой ден ми дадат виза, няма да отида в Германия — така искам да бъде записано.
— Никой не дава европейска виза на безработни като тебе.
— Тя, държавата, паспорт няма да му издаде, той за виза приказва.
— Да, няма да ми издадат — примирено рече превъзбуденият младеж. — Но ако въпреки всичко ми дадат и ако въпреки всичко замина, и ако първият срещнат на улицата западняк се окаже свестен човек, пък дори и да ме подценява, аз ще се притесня, понеже ме подценява само защото е западняк. Защото в Германия по всичко си личало кои са дошлите от Турция… И тогава единственото, което ти остава, за да не те подценяват, е да докажеш, че разсъждаваш като тях. Обаче то хем е невъзможно, хем е оскърбително.
— Словото ти, синко, тръгна лошо, ама финала го докара добре — рече възрастният журналист азербайджанец. — И все пак, ако напишем всичко това в някой германски вестник, ще станем за смях… — Замълча за миг, а сетне додаде: — Коя е нацията, която споменаваш?
Младежът от групировката седна на мястото си без да отвърне.
— Бои се! — подвикна синът на възрастния журналист, седнал до баща си.
— И с основание се бои.
— Той не е на държавна работа като вас — обадиха се в един глас останалите, ала нито възрастният журналист, нито синът му се засегнаха. Говоренето в един глас, подхвърлянето на шеги и закачки бе въвлякло присъстващите в една обединяваща ги забавна атмосфера. Ка, който по-късно научи от Фазъл за случилото се там, бе записал в бележника си, че подобен тип политически сбирки траят с часове, защото всяко множество от пушещи, мустакати, със свъсени вежди мъже е способно да се забавлява само когато не разбира, че се забавлява.
— Ние не можем да станем европейци — надменно заяви друг младеж ислямист. — Онези, дето се опитват да ни напъхат в техните калъпи, може би най-накрая, погубвайки душите ни, ще успеят с помощта на танкове и пушки. Ала никога не ще успеят да променят нашия дух.
— Могат да завладеят тялото ми, но никогаж моя дух — изтърси като в турски филм един от младите кюрди с подигравателен глас.
Всички се разсмяха. Към смеха им снизходително се присъедини и току-що изказалият се младеж.
— И аз да добавя нещо — скочи друг от младежите около Тъмносиния. — Независимо, че нашите другари не говорят като безчестните подражатели на Запада, тук все пак се долавя атмосфера на съжаление, на извинение, че не можем да станем европейци. — Обърна се към водещия си бележки мъж с коженото сако: — Не записвай, ако обичаш, това, дето казах току-що — изрече той с някакво изискано самохвалство. — А сега пиши: гордея се с тази част от себе си, която не е европейска. Гордея се с всяко нещо у мен, което европейците приемат за детинско, тиранично и примитивно. Те ако са красиви, аз ще стана грозен, те ако са умни, аз ще стана глупав, те ако са модерни, аз ще стана примитивен.