Младият кюрд с кресливия глас успя да прекрати врявата. Бе решил в германския вестник да бъде описан негов сън. В началото на съня си, който заразказва разтреперан, той, съвсем сам, гледа филм в Народния театър. Западен филм, всички говорят на чужд език, но той не се притеснява, защото усеща, че разбира всичко. По някое време забелязва, че е влязъл в самия филм: креслото му от киносалона се намира в хола на християнското семейство от филма. Вижда и голяма трапеза, ще му се да се нахрани, обаче стои настрана, за да не стори нещо нередно. Сетне сърцето му забива лудо — среща изключително красива руса жена и се досеща, че от години е влюбен в нея. Тя най-неочаквано се държи мило и приветливо с него. Хвали облеклото и маниерите му, целува го по бузите и го гали по косата. Той е невероятно щастлив. Сетне жената внезапно го прегръща и му посочва храната на трапезата. Тогава със сълзи на очи разбира, че все още е дете и тя затова го намира за толкова мил.
Сънят бе посрещнат със смях и закачки, ала и с тъга, твърде близка до страха.
— Такъв сън не може да има — наруши тишината възрастният журналист. — Младежът си го е съчинил, за да ни принизи още повече в очите на германците. Не го включвайте.
За да докаже, че наистина го е сънувал, кюрдът от групировката описа нова подробност, която в началото бил пропуснал. Каза, че при всяко пробуждане по време на съня, той си спомнял русата жена. За първи път я видял преди пет години да слиза от автобус, пълен с туристи, дошли да разгледат арменските църкви. Била, както във филма, така и в съня, в синя рокля с презрамки.
Това предизвика нова порция смях. Някой подхвърли:
— Е-хее, що европейки видяхме ние, заради колко фантазии се съюзихме с дявола.
И се захвана една приказка за европейските жени, преизпълнена с гняв, със страстно желание и с безсрамие. Висок, слаб, доста привлекателен младеж, комуто до момента никой не бе обърнал внимание, заразправя следната история: Срещнали се на гарата западняк и мюсюлманин. Влакът още го нямало. Пред тях на перона чакала влака невероятно прелестна французойка…
Както би предположил всеки, завършил мъжки лицей или отбил военната си служба, това бе история, основана на връзката между половия нагон, нацията и националната култура. Младежът не прибегна до цинични изрази, забули с намеци вулгарността. Ала за кратко време атмосферата в стаята стана такава, каквато я характеризира Фазъл с думите „Душата ми се преизпълни със срам!“
Тургут бей се изправи.
— Стига, синко, достатъчно. Донеси прокламацията да я подпиша.
Тургут бей измъкна от джоба си новата писалка и с нея подписа прокламацията. Беше уморен от врявата, от цигарения дим, понечи отново да се надигне, но Кадифе го възпря. След което самата тя скочи на крака.
— А сега изслушайте мен. Вие не изпитвате срам, ала от чутото лицето ми пламна. Покривам си главата, за да не виждате косата ми, изтърпявам едно страдание заради вас, но…
— Не е заради нас! — прошепна смирен глас. — Заради Аллах е, заради вашата духовност.
— И аз имам какво да кажа за германския вестник. Запишете, моля. — Усети с чувствителността на театрал как полувъзхитено, полуразгневено я наблюдават. — Заради своята вяра карската девойка е приела като знаме покривалото, не, запишете, поради внезапно обзелото я отвращение, карската мюсюлманска девойка сваля забрадката си. Това е една добра новина за европейците. И Ханс Хансен непременно ще публикува нашите думи. Откривайки главата си, девойката казва: „Прости ми, Аллах, защото вече няма да бъда самотна. Светът е тъй отвратителен, аз съм тъй отвратена и безсилна, че ти…“
— Кадифе — изкрещя изведнъж Фазъл и скочи, — за нищо на света не си откривай главата, сега всички ние, всички ние сме тук. Неджип, включително и аз. После всички ние, всички ние ще умрем.
Присъстващите млъкнаха, смаяни от думите му. Неколцина измънкаха: „Стига глупости“, „Естествено, че няма да си открие главата“, мнозинството обаче зяпна с надежда, очаквайки от една страна да се случи някоя срамотия, някакъв инцидент, а от друга се опитваше да проумее що за провокация е това и чия е тая игра.
— Двете мои изречения, които бих искал да бъдат публикувани в германския вестник са следните — каза Фазъл. — Говоря не само от свое име, а и от името на покойния ми приятел Неджип, загинал мъченически в нощта на революцията: Кадифе, обичаме те много. Ако си откриеш главата, ще се самоубия, не го прави.