Спусна се надолу от булевард „Ататюрк“, като забавяше ход на заледените места по тротоарите, беше като омагьосан от невероятната красота на падащия парцалив сняг, създаващ усещането за обичайна и загадъчна повторяемост. Подир години щеше да се пита защо непрекъснато носи в себе си като тъжни и незабравими пощенски картички прелестта на карския сняг, гледките, зърнати, докато е кръстосвал улиците на града (три деца бутат нагоре по стръмнината шейната си, а зелената светлина на единствения светофар в Карс се отразява във витрината на „Айдън фото“).
Пред вратата на използваното от Сунай за щаб шивашко ателие забеляза военен камион и двама часови. Многократно повтори на приютилите се на прага, за да се предпазят от снега войници, че желае да се срещне със Сунай, ала те го натириха като явил се от селата странник, който държи да подаде жалбата си на главнокомандващия. Възнамеряваше да се срещне със Сунай, за да спре разпространението на вестника.
Принуден бе да обвърже това си разочарование с обхваналите го впоследствие тревога и гняв. Първо му хрумна да се затича в снега към хотела, но още преди да стигне първия ъгъл, хлътна в кафене „Бирлик къраатханеси“. Седна на масата между печката и стената и веднага написа „Да умреш прострелян“.
И понеже основната тема не бе страхът, както по-късно щеше да отбележи Ка, той щеше да настани стихотворението между осите ПАМЕТ и ВЪОБРАЖЕНИЕ върху шестоъгълната снежинка и щеше да отмине с лекота съдържащото се в него предсказание.
Написа го и излезе от „Бирлик къраатханеси“, и когато се върна в „Карпалас“ бе деветнайсет и двайсет. Хвърли се на леглото си, загледа се в бавните едри снежинки, озарени от уличната лампа и розовеещата светлина на буквата „K“ и представяйки си колко щастливи ще бъдат с Ипек във Франкфурт, се опита да потисне тревогата си. След десетина минути, изпитвайки неудържимо желание да зърне Ипек, той, обзет от щастие, се спусна долу и видя около масата, на която Захиде току-що бе сервирала тенджерата с чорба, цялото семейство, някакъв гостенин и блясъка в кестенявите коси на Ипек. Настани се на посоченото му до Ипек място, усети как всички сътрапезници са наясно с тяхната любов и едва тогава забеляза, че гостът, който седеше точно срещу него, бе собственикът на „Серхат шехир“ Сердар бей.