— След малко Кадифе ще дойде в стаята ти — каза Ипек и си тръгна.
В стаята си забеляза, че леглото е оправено. Снощи тук бе прекарал най-щастливата нощ в живота си — вещите, бледата лампа на масичката и избледнелите пердета сега бяха потънали в съвсем различна снежна светлина и в тишина, ала все още се усещаше мирисът, останал от любовната им нощ. Опъна се по гръб на леглото и загледан в тавана, се опита да си представи какви беди ще се стоварят на главата му, ако не успее да убеди Кадифе и Тъмносиния.
Още с влизането си Кадифе каза:
— Разправяй какво знаеш за залавянето на Тъмносиния. Бил ли е изтезаван?
— Ако го бяха изтезавали, нямаше да ме пращат при него — отвърна Ка. — Ще ме заведат след малко. Хванали са го след срещата в хотела, друго не знам.
Кадифе се взря през прозореца навън, към заснежения булевард.
— Сега ти си щастлив, а аз съм нещастна — рече тя. — Колко много неща се промениха след нашата среща в ползваната някога като килер стая.
Ка си припомни как вчера следобед се срещнаха в стая 217, как, преди да си тръгне, след като Кадифе извади пистолета, той се разсъблече — струваше му се, че този отдавнашен, приятен миг ги обвързва.
— Това не е всичко, Кадифе — каза Ка. — Обкръжението на Сунай вярва, че Тъмносиния има пръст в убийството на директора на Педагогическия институт. В Карс е пристигнало и досие, потвърждаващо, че той е убил телевизионния водещ.
— Кого включва обкръжението на Сунай?
— Неколцина души от военното разузнаване в Карс… Двама-трима свързани с тях военни… Но Сунай не е напълно под тяхно влияние. Има си свои цели, отнасящи се до изкуството. Сам го каза. Тази вечер иска да постави в Народния театър една пиеса и да ти даде роля в нея. Не прави физиономии, а слушай. Телевизията ще я предава на живо, цял Карс ще гледа. Ако ти се съгласиш да играеш и Тъмносиния убеди учениците от кораническия лицей да отидат в театъра, да седят безгласно, благоприлично и да ръкопляскат на подходящите места, Сунай ще освободи Тъмносиния. Всичко ще бъде забравено и никой няма да пострада. Мен ме избра за посредник.
— Коя е пиесата?
Ка й разказа за „Испанска трагедия“ на Томас Кид, обясни, че Сунай я е адаптиран по свой си начин.
— Според него тя трябва да обединява Шекспир, Корней и Брехт с добавка от гьобеци и солени шегички.
— По всяка вероятност в предаването на живо аз ще изпълнявам ролята на обезчестената жена, та да се сложи началото на кръвното отмъщение.
— Не, ти ще си покриеш главата като испанка, после ще се превърнеш в бунтовна девойка, която в миг на ярост си сваля кърпата от главата, понеже кръвното отмъщение й е омръзнало.
— В Карс се бунтуваш, когато носиш кърпа на главата си, а не когато я смъкваш.
— Това е пиеса, Кадифе. Откриваш главата си, за да се получи пиесата.
— Разбрах какво се иска от мен. Дори да е пиеса, няма да смъкна кърпата си в пиесата като в пиеса.
— Виж, Кадифе, подир два дни снегът ще стихне, ще отворят пътищата, арестантът ще премине в ръцете на инквизиторите. Тогава до края на живота си няма да видиш Тъмносиния. Добре ли си го обмислила?
— Боя се, че ако почна да го обмислям, просто ще се съглася.
— Пък и под кърпата ще носиш перука. Никой няма да зърне косата ти.
— Реша ли да слагам перука, ще го сторя, за да влизам в института като останалите.
— Сега не става дума да спасяваш честта си пред институтските двери. Ще го направиш, за да отървеш Тъмносиния.
— Да видим дали Тъмносиния би пожелал свободата, която ще му подсигуря, откривайки си главата?
— Ще я пожелае — отвърна Ка. — Това, че ще си откриеш главата, не ще накърни достойнството на Тъмносиния. Защото никой не знае за вашите отношения.
По гневния пламък в очите й, Ка осъзна, че е докоснал слабото място на Кадифе, после забеляза странната й усмивка и се уплаши. Страх и ревност обгърнаха душата му. Боеше се да не би Кадифе да му съобщи нещо убийствено за Ипек.
— Не разполагаме с много време, Кадифе — рече той, обзет от все същия особен страх. Знам, че си достатъчно умна и чувствителна, за да се измъкнеш деликатно от положението. Говоря като човек, водил дълги години живот на политически изгнаник. Слушай ме: Животът се живее не заради принципи, а за да бъдеш щастлив.