— Само че без принципи и вяра не би могъл да бъдеш щастлив — отвърна Кадифе.
— Така е. Но е напълно безнравствено вярващите сами да се погубват в една държава на терор, като нашата, в една държава, в която човешкият живот няма никаква стойност. Големите принципи, вярата са за хората от богатите държави.
— Тъкмо обратното е. В една бедна страна на човек не му остава нищо друго, освен да прегърне вярата.
„Само че вярата в неверни неща!“ — помисли си Ка, ала не го изрече, а само каза:
— Ти, Кадифе, обаче не си от бедните. И си от Истанбул.
— Тъкмо по тази причина върша онова, в което вярвам. Не мога да се преструвам. Ако си открия главата, ще я открия наистина.
— Добре. А какво ще кажеш на това: да не допуснат никого в театралната зала. Карсци да гледат случващото се само по телевизията. Тогава камерата най-напред ще покаже как в миг на ярост твоята ръка сваля кърпата. После чрез филмов трик ще покажем в гръб друга жена, която си разпуска косата.
— По-лукаво е дори от слагането на перука — рече Кадифе. — В края на краищата всички ще смятат, че съм си открила главата след военния преврат.
— Кое е по-съществено: повелята на вярата или мнението на другите? По този начин няма никога да си си показала косата. И за да не те тревожат приказките на хората, приключат ли тия глупости, всички ще разправят, че това е било филмов трик. А като се разчуе, че си се съгласила да го направиш, за да бъде освободен Тъмносиния, младежите от кораническия лицей ще започнат да те уважават повече.
— Изобщо хрумвало ли ти е, че когато се опитваш от душа и сърце да убедиш някого в нещо, всъщност изричаш неща, в които не вярваш? — попита Кадифе със съвършено променен тон.
— Да, вярно е, но сега не се чувствам така.
— Накрая, когато успееш да накараш въпросния човек да ти повярва, изпитваш ли вина, че си го убедил и че не си му оставил никакъв изход?
— Това, което виждаш сега, не е безизходица. Като умен човек знаеш, че нищо друго не може да се направи. Хората от обкръжението на Сунай ще обесят Тъмносиния, без да им мигне окото и ти не ще можеш да го приемеш.
— Да речем, че си открия главата пред всички и приема поражението, какви са гаранциите, че ще освободят Тъмносиния? Не знам защо, ама много-много не вярвам на тая държава.
— Права си. Ще поговоря с тях.
— С кого и кога ще говориш?
— След като се срещна с Тъмносиния, пак ще приказвам със Сунай.
Известно време и двамата не проговориха. Стана ясно, че така или иначе Кадифе приема условията му. За да е още по-сигурен, Ка си погледна часовника, показвайки го на Кадифе.
— Тъмносиния в ръцете на МИТ ли е, или на военните?
— Не знам. В крайна сметка няма никаква разлика.
— Военните може би няма да го измъчват — рече Кадифе. — Умълча се за миг. — Искам да му занесеш това. — Тя подаде на Ка инкрустирана със седеф стара запалка с камъче и пакет червено „Марлборо“. — Запалката е на татко. На Тъмносиния му харесва да си пали цигарите с нея.
Ка взе цигарите, но не и запалката.
— Ако му дам запалката, Тъмносиния ще разбере, че първо съм се отбил при теб.
— Нека разбере.
— Тогава ще се досети, че съм разговарял с теб и ще се заинтересува от решението ти. А и не мога да му кажа, че първо съм се срещнал с тебе и че си се съгласила да си откриеш главата, за да го спасиш.
— Защото няма да го приеме ли?
— Не. Тъмносиния е умен, рационален мъж, който ще приеме да си откриеш главата, за да го избавиш от смъртта и ти го знаеш. Няма да приеме, че по този въпрос първо питам тебе, а не него.
— Въпросът не е само политически, а и личен, свързан е с мене. Тъмносиния ще го разбере.
— Дори и да го разбере, знаеш, пак ще пожелае първата дума да е негова. Той все пак е турчин. При това политически ислямист. Отивайки при Тъмносиния, няма да му кажа „Кадифе реши да си открие главата, за да бъдеш освободен“. Нека си мисли, че решението е негово. Ще му обясня, че ще си сложиш перука или пък, че ще бъдат използвани кинотрикове за момента с разпускането на косата. Така ще се убеди, че това хем ще спаси честта ти, хем ще разреши проблема. Дори не ще пожелае да си представи мрачните пространства, където се разминават твоето неприемащо никакви трикове разбиране за чест и неговото практично разбиране за честта. Откриеш ли си главата, той изобщо няма да пожелае да чуе, че ще го сториш почтено, без всякакви трикове.