— Ти ревнуваш от Тъмносиния, ненавиждаш го — рече Кадифе. — Дори не можеш да прозреш човека у него. Ти си като секуларистите, приемаш неевропеизираните люде като първична, неморална, низша прослойка, и смяташ, че единствено с бой те биха могли да се превърнат в човеци. Щастлив си, че прекланям глава пред силата на военните, за да спася Тъмносиния. Дори не се и опитваш да прикриеш своето неморално щастие. — В очите й проблесна погнуса. — Мислиш, че Тъмносиния първи трябва да вземе решението. Да ти кажа ли защо един по-различен турчин като тебе не отиде при Тъмносиния веднага след разговора със Сунай, а дойде най-напред при мен? Защото си искал да видиш как ще преклоня глава по своя воля, което ти дава известно превъзходство пред Тъмносиния, а той те плаши.
— Вярно е, че се плаша от Тъмносиния. Ала всичко останало, което каза, е несправедливо. Ако, отивайки първо при Тъмносиния, бях ти предал решението му като нареждане, че трябва да си откриеш главата, ти нямаше да се подчиниш.
— Ти не си посредник, ти си съюзник на тираните.
— Аз не вярвам в нищо друго, Кадифе, освен във възможността да се измъкна жив и здрав от този град. И ти вече не вярваш в нищо. В достатъчно голяма степен си доказала пред цял Карс, че си умна, горда и смела. Отървем ли се, двамата със сестра ти ще заминем за Франкфурт, за да бъдем щастливи там. Ето защо ти казвам да направиш каквото е нужно, за да бъдеш щастлива и ти. Може би, измъкнете ли се оттук с Тъмносиния, ще сте много щастливи като политически изгнаници в някой европейски град. Уверен съм, че и баща ви ще ви последва. Но е необходимо първо да ми се довериш.
Докато говореше за щастието, една сълза се отрони от препълнените със сълзи очи на Кадифе и се стече по бузата й.
— Убеден ли си, че сестра ми ще напусне Карс?
— Убеден съм — отвърна Ка, без да е убеден изобщо.
— Не настоявам да дадеш запалката на Тъмносиния, нито пък да му кажеш, че първо си се видял с мене — изрече Кадифе с глас на горделива, снизходителна принцеса. — Но искам да съм сигурна, че ако си открия главата, Тъмносиния наистина ще бъде освободен. Гаранцията на Сунай или на някой друг не е достатъчна. Всички познаваме турската държава.
— Много си умна, Кадифе. В Карс ти си човекът, който най-вече заслужава да бъде щастлив! — каза Ка. За малко да добави „и Неджип“, но тутакси го забрави. — Дай ми запалката. Ако измисля нещо, ще му я дам. Но ти ми се довери.
Както му подаваше запалката, най-неочаквано двамата се прегърнаха. Преизпълнен с нежност, Ка усети в ръцете си тялото на Кадифе, по-изящно и по-крехко от тялото на сестра й, но се въздържа да я целуне. В същия миг на вратата припряно се почука, помисли си „добре, че се въздържах“.
На прага стоеше Ипек. Каза, че е пристигнал военен камион за Ка. Със замислен и нежен поглед тя се взря в очите на Ка и Кадифе, опитвайки се да прозре какво се е случило в стаята. Ка излезе, без да я целуне. Обхванат от чувството на вина и триумф, в края на коридора той се обърна и видя как двете сестри се прегръщат.
35
Не съм ничий агент
Ка и Тъмносиния в килията
Прегърнатите в края на коридора Ипек и Кадифе останаха задълго пред очите на Ка. Военното транспортно средство, в което се настани до шофьора, спря на единствения светофар в Карс на пресечката между булевардите „Ататюрк“ и „Халитпаша“; през пролуката на полюшващото се от ветреца перде зад открехнатото, та да влиза чист въздух крило на небоядисан прозорец от втория етаж на близката арменска къща като един прецизен рентгенолог Ка за миг успя да види от своето извисено място до шофьора подробности от тайно провежданата там политическа сбирка и когато притеснена бяла женска ръка рязко затвори прозореца, той си представи със смайваща прозорливост какво се случва в светлата стая: двама опитни активисти, водачи на кюрдските националисти в Карс, се опитваха да убедят чирака от една чайна колко лесно ще взриви прикрепения към тялото си експлозив, като влезе през страничния вход на Дирекцията по сигурността на булевард „Фаикбей“ — при снощните нападения бяха убили брат му и сега, целият омотан с бинтове „Газо“, чиракът се обливаше в пот до печката.
Обратно на предположенията на Ка, военният камион не пое към споменатата Дирекция по сигурността, нито към намиращата се малко по-нагоре представителна сграда на Националната сигурност, строена през първите години на Републиката, а без да се отделя от булевард „Ататюрк“, прекоси булевард „Фаикбей“ и навлезе в двора на военния щаб в центъра на града. Това, предвидено през 60-те за голям парк пространство, през 70-те, след военния преврат, било оградено и превърнато в център с квартири за военните, където притеснени хлапета се провирали с велосипедите си измежду хилавите тополи, в център със своите помещения за новоназначените командващи и със своите полигони; по този начин, както отбелязал близкия до военните среди вестник „Хюрюрт“, били спасени от разрушение и къщата, в която при посещението си в Карс бил отседнал Пушкин, и построените четирийсет години след нея конюшни на царската казашка кавалерия.