— Аз не съм неутрален посредник — инстинктивно повиши глас Ка.
— Не си. Ти си агент на Запада. Ти си роб на европейците, който не приема своето освобождение и като всеки роб дори не осъзнаваш, че си роб. Ти се изживяваш като господар на този народ, понеже малко нещо си се поевропейчил в Нишанташъ и си се научил искрено да презираш неговите вяра и традиции. Според теб правилният и морален път на страната не минава през вярата, през Аллах и през това да споделяш живота на народа, а през подражателството на Запада. Дори да изтървеш някоя и друга дума против насилието срещу ислямистите и кюрдите, сърцето ти тайно подкрепя военния преврат.
— Искам да уточня още нещо: под забрадката си Кадифе ще носи перука, така че като си открие главата, никой няма да види косата й.
— Няма да можете да почерпите с вино! — провикна се Тъмносиния. — Няма да стана нито европеец, нито подражател. Ще живея своята си история и ще бъда себе си. Вярвам, че човек може да бъде щастлив и без да подражава на европейците, без да им става роб. Има една фраза, която поклонниците на Запада често повтарят, за да унизят този народ: за да се превърне в европеец, човек първо трябва да стане индивид, но, добавят те, в Турция индивиди няма. Такъв е смисълът и на смъртната присъда. Аз се обявявам против западняците като индивид и тъй като съм индивид, нямам намерение да им подражавам.
— Сунай много разчита на новата си постановка и искам да уточня още нещо. Народният театър ще бъде празен. В предаването на живо камерата първо ще улови протегнатата към забрадката ръка на Кадифе. После чрез филмови трикове ще бъде показана косата на друга жена.
— Подозрителни са тези огромни усилия с единствената цел да бъда освободен.
— Аз пък съм много щастлив — рече Ка, изпитвайки вината на човек, който лъже. — Никога през живота си не съм бил толкова щастлив. Искам да опазя щастието си.
— И какво те прави толкова щастлив?
Ка не каза „защото пиша стихове“, не каза „защото вярвам в Аллах“, както щеше да мисли по-късно, а внезапно изрече „защото съм влюбен!“, „защото любимата ми ще дойде с мене във Франкфурт“. За миг изпита радост, че е споделил за любовта си с някой непознат.
— Коя е любимата ти?
— Сестрата на Кадифе, Ипек.
Ка долови как се омрачи лицето на Тъмносиния. Тутакси съжали за спонтанния си порив. Настъпи мълчание.
Тъмносиния си запали още една цигара „Марлборо“ и рече:
— Да бъдеш тъй щастлив, че да поискаш да го споделиш с един осъден на смърт е божие благоволение. Да допуснем, че аз приема предложенията ти, за да успееш да се измъкнеш от града, без да помрачиш щастието си, да допуснем, че Кадифе пък, без да накърни честта си, вземе участие в пиесата, за да не помрачи щастието на сестра си, каква ще е тогава гаранцията, че те ще си удържат на думата и ще ме освободят?
— Знаех си, че ще ме попиташ! — рече развълнувано Ка. След което се умълча за кратко. Вдигна показалец към устните си и направи знак на Тъмносиния да мълчи. Разкопча сакото си и спря записващото устройство под пуловера. — Гарантът ще съм аз. Най-напред ще освободят тебе. Кадифе ще излезе на сцената едва след като й изпратиш съобщение от мястото, дето си се укрил, едва след като я известиш, че си свободен. За да се съгласи Кадифе обаче, ти ще трябва да й напишеш писмо, което ще ми дадеш и в което ще я уведомиш, че приемаш тази сделка. — Подробностите обмисляше на мига. — Ще уредя да те отведат на желаното от теб място, при желаните от теб условия — прошепна Ка. — Ще се укриваш на това място, за което никой няма да знае, докато отворят пътищата. Довери ми се.
Тъмносиния подаде на Ка един от листовете на масата.
— Пиши, че ти, Ка, ставаш посредник и гарант за моето освобождаване и заминаването ми по живо, по здраво от Карс, в замяна на което Кадифе ще излезе на сцената, където, без да бъде уронена честта й, ще си открие главата. Ако се включа в играта, а ти не удържиш на думата си, какво да е наказанието за гаранта?
— Каквото се случи на тебе, да се случи и на мене! — отвърна Ка.
— Това и напиши.
Ка на свой ред му подаде лист хартия.
— Сега пък ти напиши, че приемаш сделката, за която говорихме, че чрез мен изпращаш вест на Кадифе за своето съгласие и че предоставяш на нея правото сама да вземе решение. Ако и Кадифе се съгласи, ще трябва собственоръчно да напише, че ти трябва да си освободен по подходящия начин, преди тя да си е свалила забрадката, и накрая да се подпише. Напиши и това. Въпросът къде и как ще бъдеш освободен трябва да се уреди не чрез мен, а чрез човек, комуто имаш по-голямо доверие. Препоръчвам Фазъл, кръвния брат на Неджип.