— Младежът, дето праща любовни писма на Кадифе ли?
— Пращаше ги Неджип, само че той умря. Беше доста специален човек, направо дар божи — рече Ка. — И Фазъл е добър като него.
— Щом казваш, ще ти се доверя — каза Тъмносиния и захвана да пише.
Първи приключи писанието си Тъмносиния. Щом и Ка приключи своето писание на гарант, забеляза леко ироничната усмивка на Тъмносиния, ала не се засегна. Беше извънмерно щастлив, че нещата потръгват и ще може да замине с Ипек. Безмълвно си размениха листовете. И понеже Ка видя как Тъмносиния сгъва листа му без да го прочете и го пъхва в джоба си, Ка постъпи по същия начин, ама така, че Тъмносиния да забележи това, сетне натисна бутончето и записващото устройство се включи.
Настъпи тишина. Ка си припомни думите, които каза преди да изключи устройството.
— Знаех си, че ще ме попиташ — рече той. — Но ако страните си нямат доверие, не е възможно да се стигне до никаква сделка. Трябва да вярваш, че държавата ще удържи на думата си.
Гледайки се в очите, те се усмихнаха. По-късно всеки път, щом през годините си припомняше този миг, Ка със съжаление щеше да установява, че собственото му щастие е било пречка да забележи гнева на Тъмносиния, защото ако бе усетил този гняв, не би задал следващия въпрос.
— Ще се съгласи ли Кадифе с така направената сделка?
— Ще се съгласи — отвърна Тъмносиния, а очите му бълваха ярост.
Отново се умълчаха.
— Щом си тръгнал да правиш с мен сделка, която ще ме обвърже с живота, разкажи ми за твоето щастие — предложи Тъмносиния.
— Никога в живота си не съм обичал така — промълви Ка. — Намираше думите си за наивни и глупави, и все пак ги изрече. — Друго щастие, освен Ипек, не е възможно в моя живот.
— Какво е щастие?
— Да откриеш един свят, в който можеш да забравиш цялата пустота и угнетеност. Да държиш в ръцете си някого с усещането, че държиш в ръцете си целия свят — Ка щеше да продължи, но Тъмносиния внезапно се изправи.
И в този момент в ума на Ка взе да идва стихотворението „Шахмат“. Хвърли поглед към Тъмносиния, измъкна от джоба си бележника и бързо захвана да пише. Докато редеше стиховете, в които ставаше дума за щастие и власт, за знание и страст, Тъмносиния, надничайки през рамото на Ка в бележника, се мъчеше да проумее какво се случва. Ка усети този поглед вътре в душата си, по-късно щеше да установи, че нещичко, намекващо за този поглед, е включил и в стихотворението. Взираше се в ръката, записваща стихотворението, като в нечия чужда ръка. Знаеше, Тъмносиния няма да забележи това; но имаше желание Тъмносиния да усети как някаква сила движи ръката му. Тъмносиния обаче бе приседнал в крайчеца на кревата и като истински осъден на смърт пушеше цигара със свъсена физиономия.
Завладян от непонятна сила, за която по-късно често щеше да мисли, на Ка отново му се прииска да разкрие сърцето си.
— Години наред не можех да пиша — каза той. — Сега, в Карс, се отприщиха всички пътища, отвеждащи ме към поезията. Свързвам го с любовта си към Аллах, която тук усетих в душата си.
— Не ми се ще да те разочаровам, но твоята любов към Аллах е любов, дошла от западните романи — рече Тъмносиния. — Тук ако вярваш в Аллах като европеец, ще предизвикаш смях. Тогава не би могъл да повярваш, че вярваш. Тази страна не те засяга, ти не си турчин. Най-напред се опитай да станеш като останалите, а след това да повярваш в Аллах.
Ка определено усети, че Тъмносиния не го харесва. Сгъна няколко листа върху масичката и ги взе. Каза, че след малко му предстои да се срещне със Сунай и Кадифе и почука по вратата на килията. Когато я отвориха, той се извърна към Тъмносиния и попита дали няма някое специално послание за Кадифе. Тъмносиния се усмихна.
— Внимавай — рече той — някой да не те убие.
36
Нали няма да умрете наистина, ефенди?
Сделките между живота и театъра, между изкуството и политиката
На горния етаж, докато служителите на МИТ бавно размотаваха бинтовете, с които бяха закрепили записващото устройство към гърдите му, Ка се приобщи към тяхното професионално-подигравателно настроение и дори успя да поунижи Тъмносиния. Това обаче изобщо не го освободи от усещането за враждебното отношение на Тъмносиния към него.