След като мушна в джоба си изписания от Кадифе лист, Ка каза, че убеди ли Сунай първа стъпка от сделката да бъде освобождаването, ще трябва да се намери сигурно скривалище за Тъмносиния. Готова ли е Кадифе да подпомогне укриването му?
Кадифе кимна сериозно в знак на съгласие.
— Не се тревожи, накрая всички ще бъдем щастливи — рече Ка.
— Човек невинаги е щастлив, когато постъпва правилно — отбеляза Кадифе.
— Правилното поведение ще ни направи щастливи! — отвърна й Ка.
Представи си как в близко време Кадифе пристига във Франкфурт и вижда колко щастливи са със сестра й. Ипек купува на Кадифе елегантно манто от „Кауфхоф“, заедно отиват на кино, после в някое от заведенията на „Кайзерщрасе“ си поръчват вурстчета с бира.
Когато Кадифе си тръгна, Ка си облече палтото, смъкна се долу и се качи във военния камион. Двамата охранители седяха точно зад Ка. Той се запита не е ли пресилена уплахата му, че биха могли да го нападнат, ако се движи по улиците сам. От кабината на шофьора улиците на Карс изобщо не изглеждаха опасни. Видя жени, наизлезли на пазар с мрежи в ръце; докато наблюдаваше биещите се със снежни топки деца и придържащите се един друг, за да не се подхлъзнат, докато стъпват по улицата старци, той си представи как хванати за ръце двамата с Ипек гледат филм в някой франкфуртски киносалон.
Сунай беше с приятеля си — превратаджията полковник Осман Нури Чолак. Обзет от оптимизма на своите фантазии за щастие, Ка подхвана разговора си с тях: обясни, че детайлите са уточнени, че Кадифе е съгласна да участва в пиесата и да си открие главата и че ще се пожертва заради свободата на Тъмносиния. Усети разбирателството между Сунай и полковника, разбирателство, присъщо на благоразумните хора, които в младостта си са чели едни и същи книги. Предпазливо, но и направо смутено поясни, че въпросът, с който се е заел е неимоверно деликатен.
— Първо поласках гордостта на Кадифе, после — и на Тъмносиния — похвали се Ка.
Предаде на Сунай взетите от тях листове. Докато той ги четеше, Ка усети, че Сунай е пил, макар да не бе още пладне. Свеждайки глава към устата му, той се убеди, че лъха на ракия.
— Този човек иска да бъде освободен, преди Кадифе да си открие главата на сцената — каза Сунай. — Доста е съобразителен.
— И Кадифе желае същото — обади се Ка. — Постарах се доста, ала успях да доведа преговорите само дотук.
— От къде на къде ние, като държава, трябва да им вярваме? — възкликна полковник Осман Нури Чолак.
— Те са изгубили доверие в държавата — рече Ка. — Продължи ли това недоверие, нищо няма да се получи.
— На Тъмносиния изобщо ли не му хрумна, че може да бъде обесен за назидание, пък ако ще после и да ни обвинят за тоя преврат, че е бил организиран от пиян актьор и обиден полковник? — попита Осман Нури Чолак.
— Държи се така, сякаш не се бои от смъртта. Ето защо не успях да подразбера какво точно мисли. Намекна, че обесят ли го, щял да се превърне в светец, в знаме.
— Да предположим, че освободим Тъмносиния, как обаче да бъдем сигурни, че Кадифе ще удържи на думата си и ще участва в пиесата?
— Много повече можете да вярвате на Кадифе, отколкото на Тъмносиния, защото е дъщеря на човек, който опропасти целия си живот в името на честта и на своята кауза. Но ако в момента й се каже, че Тъмносиния е свободен, съществува вероятност самата тя да не е докрай сигурна дали вечерта ще излезе на сцената. Все пак съществува връзка между моментния й гняв и окончателните й решения.
— И какво предлагаш?
— Знам, че извършихте преврата не само заради политиката, а и заради изкуството — рече Ка. — Стигам до извода, че единствено в името на изкуството Сунай бей участва цял живот в политиката. Ако сте решили да осъществявате най-ординерна политика, няма смисъл да освобождавате Тъмносиния и да се подлагате на риск. Вие обаче усещате: в случай, че Кадифе открие главата си пред цял Карс, ще се получи и изкуство, и мъдра политика.
— Открие ли си главата, ще освободим Тъмносиния — отсече Осман Нури Чолак. — За тазвечерното представление ще сберем целия град.
Сунай прегърна и разцелува стария си приятел. Полковникът си тръгна и Сунай подхвана Ка за ръката с думите „Искам да съобщиш всичко това на жена ми!“ и го въведе в една вътрешна стая. В студената и необзаведена, едва-едва посгрята от електрическата печка стая, Фунда Есер театрално четеше текста, който държеше в ръката си. Забеляза как Ка и Сунай я наблюдават от прага, но продължи с четенето. Вторачен в грима около очите й, в обилно нанесения руж и в тоалета й, разкриващ едрите й гърди, Ка изобщо не обърна внимание какво чете тя.