— Това е трагичният монолог на отмъщаващата си изнасилена жена от „Испанска трагедия“ на Кид — поясни гордо Сунай. — Фунда е направила някакви промени, инспирирани повече от силата на моето въображение, отколкото от „Добрият човек от Сечуан“ на Брехт. Вечерта, когато Фунда Есер изпълни своя монолог, Кадифе ханъм ще изтрие сълзите й с края на забрадката си, която все още не е насъбрала кураж да махне.
— Ако Кадифе ханъм е готова, можем да почваме с репетициите — каза Фунда Есер.
Изпълненият с томление глас на жената напомни на Ка не само за любовта в пиесата, а и за лесбийските й наклонности, за които непрестанно натякваха желаещите да отмъкнат ролята на Ататюрк изпод носа на Сунай. След като Сунай с тон, подходящ повече за театрален продуцент, отколкото за армейски революционер отбеляза, че „съгласието на Кадифе да изпълни ролята“ няма да разреши проблема, влезлият в стаята ординарец обяви, че е довел собственика на „Серхат шехир“ Сердар бей. Щом го зърна пред себе си, Ка изпита възбудата, овладявала го през последните години от живота му в Турция, и мигом в ума му просветна мисълта да стовари един юмрук връз лицето му. Онези обаче поканиха Сердар бей на предварително и старателно подготвената трапеза с ракия и сирене — хапваха си, пийваха си и обсъждаха световните проблеми с увереността, с вътрешното спокойствие и безсърдечието на властници, постигнали умението да направляват чуждите съдби като нещо съвсем естествено.
По настояване на Сунай, Ка повтори пред Фунда Есер думите си за изкуството и политиката. Вестникарят понечи да си води бележки, та да публикува във вестника тия думи, които Фунда Есер посрещна развълнувано, ала Сунай грубо го укори. Пожела най-напред да опровергае написаните за Ка лъжи. Сердар бей обеща да публикува на първа страница толкова положителен материал за Ка, че карските читатели, забравящи всичко по принцип, напълно да забравят погрешната си представа за Ка.
— Да, но под шапката на вестника трябва да се отдели място за тазвечерната пиеса — обади се Фунда Есер.
Сердар бей отвърна, че новината ще бъде представена, както и в какъвто размер я желаят. Той обаче беше човек с оскъдни познания за класическия и модерния театър. Така че, ако Сунай бей благоволи сам да продиктува новината, сиреч, какво точно представлява тазвечерната пиеса, новината ще бъде дословно публикувана на първа страница на утрешния вестник. В своя журналистически живот, деликатно напомни той, бил написал сума ти новини, преди те да са се случили, тъй че съумявал да им придаде най-подходящата форма. Добави също, че поради революционната ситуация, отпечатването на вестника започва в четири следобед и че разполагат с още четири часа.
— Няма да те карам да чакаш дълго тазвечерните събития — каза Сунай.
Ка бе успял да забележи как още със сядането си на масата, той обърна една ракия. Когато още по-шеметно обърна и втора, Ка видя в очите му болка и плам.
— Пиши, журналисте! — извика Сунай, взирайки се в Сердар бей така, сякаш го заплашваше. — Заглавие: СМЪРТ НА СЦЕНАТА. (Позамисли се.) Подзаглавие: (Позамисли се.) ПРОЧУТИЯТ АКТЬОР СУНАЙ ЗАИМ ЗАСТРЕЛЯН ПО ВРЕМЕ НА СНОЩНОТО ПРЕДСТАВЛЕНИЕ. Следващо подзаглавие.
Придаваше на думите особена плътност, което предизвика възхищението на Ка. Слушаше Сунай с уважение, без изобщо да се усмихне, като същевременно оказваше помощ на журналиста при по-неразбираемите пасажи.
Окончателното написване на новината заедно със заглавието и с всичките подзаглавия, с колебанията и с ракиените паузи отне на Сунай близо час. След години, когато отидох в Карс, взех пълния текст на новината от собственика на „Серхат шехир“ Сердар бей.
Снощи по време на Историческото представление в Народния театър, обхванатата от Просветителски плам девойка с тюрбан Кадифе откри главата си, след което простреля с оръжието си Сунай Заим, превъплътил се в ролята на Лошия. Ужас овладя проследилите събитието в телевизионното предаване на живо карсци.