Сунай Заим и актьорите от неговата театрална компания, които пристигнаха преди три дни в града ни и които със своите преливащи от сцената към живота революционни и творчески постановки донесоха просветителска светлина и ред в цял Карс, снощи с втората си пиеса наново смаяха гражданите на Карс. Тази адаптирана постановка по пиеса на ощетения английски драматург Кид, от когото се е влияел дори самият Шекспир, е категоричен успех за Сунай Заим, резултат от двайсетгодишните му усилия да възроди просветителската любов към театъра по празните сцени и по кафенетата на забравените анадолски градчета. С патос, породен от тази модерна, разтърсваща драма, въплътила идеите на френските якобинци и на английския театър от епохата на крал Джеймс І, волевата лидерка на момичетата с тюрбани Кадифе внезапно реши да открие главата си на сцената. Пред възхитените погледи на всички карсци тя изпразни оръжието си в изпълняващия ролята на лошия герой Сунай Заим, нашият, ощетен също като Кид велик театрал. Припомняйки си, че оръжието, с което бе стреляно на представлението преди два дни се оказа истинско, карсци изживяха ужаса да не би Сунай Заим да е застрелян в действителност. Ето как смъртта на великия турски театрал Сунай Заим бе изживяна на сцената по-трагично, отколкото самия му живот. Карският зрител, схванал, че пиесата показва освобождаването на човека от традиционализма и религиозния терор, по никакъв начин не можа да схване дали безпределно повярвалият в своята роля Сунай Заим, който я изпълни облян в кърви, действително е умрял, дори когато куршумите надупчиха тялото му. Карският зрител обаче проумя, че никога не ще забрави последните думи на актьора преди смъртта му, както и това, че той отдава живота си на изкуството.
Сердар бей прочете наново на сътрапезниците си последния вариант на новината след нанесените поправки на Сунай.
— Естествено, ще публикувам материала в утрешния брой, както наредихте — рече Сердар бей. — Написал съм десетки вести, преди да са се случили, но за първи път в живота си ще се моля тази новина да се окаже невярна. Нали няма да умрете наистина, ефенди?
— Боря се да може най-накрая истинското изкуство да достигне там, дето е необходимо и да се превърне в легенда — отвърна Сунай. — Пък и утре сутрин, като се стопи снегът и отворят пътищата, моята смърт няма да има абсолютно никакво значение за карсци.
Спогледаха с жена си. Съпруг и съпруга се спогледаха с такова разбиране, че Ка изревнува. Ще бъде ли животът му с Ипек дотолкова щастлив, че двамата да постигнат същото дълбоко разбиране?
— Господин журналист, вие тръгвайте вече, за да подготвите вестника — нареди Сунай. — Моят ординарец ще ви донесе клише със снимката ми за този исторически брой.
— Когато журналистът си тръгна, той изостави ироничния тон, който Ка отдаваше на прекаленото количество изпита ракия и добави: — Приемам условията на Тъмносиния и Кадифе.
Фунда Есер повдигна вежди и той й обясни, че Кадифе желае, преди да открие главата си на сцената, Тъмносиния да бъде освободен.
— Кадифе ханъм е твърде смела. Знам, че на репетициите двете с нея ще се разберем — рече Фунда Есер.
— Ще отидете заедно при нея — разпореди се Сунай. — Най-напред Кадифе ханъм трябва да бъде уведомена, че Тъмносиния се е укрил на подходящо място след освобождаването му и че никой не го е проследил. А това ще отнеме време.
Ето защо Сунай взе да обсъжда с Ка какви са възможностите за освобождаването на Тъмносиния и не прие насериозно желанието на Фунда Есер незабавно да започне репетициите с Кадифе. От бележките на Ка, описващи този момент, стигам до извода, че Ка до известна степен е повярвал в искреността на Сунай. С други думи, според Ка, Сунай не е имал определен план Тъмносиния да бъде проследен след освобождаването му, да бъде набелязано убежището му, след което отново да бъде заловен, когато Кадифе си открие главата на сцената. Идеята да бъдат поставени почти навсякъде микрофони, както и да се използват двойни агенти, принадлежеше на добре осведомените за случващото се служители на МИТ, които се стараеха да привлекат на своя страна полковник Осман Нури Чолак. Служителите на МИТ не разполагаха с други военни сили освен със Сунай, с избухливия полковник и с неколцината техни приятели офицери, ала чрез своите хора се опитваха да ограничат свързаните с „изкуството“ безумия на Сунай. Преди да предаде за набор новината, записана на трапезата с ракия, Сердар бей я изчел по радиотелефона на своите приятели от карския отдел на МИТ — те си имаха притеснения относно здравомислието на Сунай и неговата недоверчивост. До последния момент обаче никой не знаеше те до каква степен са осведомени за намерението на Сунай да освободи Тъмносиния.