— По телевизията съобщиха, че по време на спектакъла тази вечер лидерката на момичетата с тюрбани Кадифе щяла да си открие главата — избълва Тургут бей. — Вярно ли е?
— Нека го видим първо по телевизията! — отвърна Ипек.
— Да ви се представя, господине — обади се Фунда Есер. — Аз съм Фунда Есер, другарката в живота на прочутия театрал и нов държавник Сунай Заим. Най-напред ви поздравявам, че сте отгледали тези две забележителни, прекрасни девойки. Съветвам ви изобщо да не се боите от смелото решение на Кадифе.
— Фундаменталистите в тоя град никога няма да простят на дъщеря ми! — каза Тургут бей.
Всички заедно се преместиха в хола, за да гледат телевизия. Тук Фунда Есер улови Тургут бей за ръката и му даде дума от името на мъжа си, който управлявал целия град, че всичко ще мине прекрасно. Тъкмо по това време, дочул някакъв шум в хола, Ка слезе долу и научи от щастливата Кадифе, че Тъмносиния вече е на свобода. И без да я е питал Ка, тя каза, че ще удържи на даденото сутринта обещание и сега щяла да поработи с Фунда Есер за тазвечерната пиеса. Докато Фунда Есер нежно умилостивяваше Тургут бей, за да не попречи на дъщеря си да излезе вечерта на сцената, всички гледаха телевизия и говореха в един глас — тези десетина минути Ка многократно щеше да си ги припомня като най-щастливите в живота му. Изпълнен с оптимизъм и вяра, Ка провиждаше как ще бъде щастлив и си представяше, че е част от шумно и весело семейство. Още нямаше шестнайсет часът, но спокойствието се спусна като детски спомен в хола с висок таван и с облепени със стари, потъмнели тапети стени; Ка се взираше в очите на Ипек и се усмихваше.