Тъй отдалечена му се струваше вечерята, на която преди два дни се запозна с нея, на която разговаряха, че Ка я погледна като човек, забравил абсолютно всичко. Доколко Ханде искаше да наблегне върху близостта си с Тъмносиния? Момичето отвори вратата на съседната стая. Ка влезе и завари Тъмносиния загледан в черно-бял телевизор.
— Не се съмнявах, че ще дойдеш — не скри задоволството си Тъмносиния.
— Не зная защо дойдох — каза Ка.
— Заради безпокойството в душата ти — отвърна като мъдрец Тъмносиния.
Изгледаха се с ненавист. И на двамата не им убягна, че Тъмносиния определено бе предоволен и че Ка изпитваше съжаление. Ханде излезе и затвори вратата след себе си.
— Искам да кажа, че тази вечер Кадифе не бива да излиза на сцената и да върши тия срамотии — рече Тъмносиния.
— Можеше да го съобщиш и чрез Фазъл — отвърна Ка. Не успя да разбере по лицето на Тъмносиния дали знае кой е Фазъл. — Момчето от кораническия лицей, дето ме доведе.
— Ха, Кадифе нямаше да го приеме насериозно. Тя не приема насериозно никого освен теб. Единствено ако го чуе от теб, Кадифе ще осъзнае колко съм категоричен. А може и сама да е взела решение да не открива главата си? Особено като е видяла по какъв отвратителен начин се възползва от това телевизията.
— Когато излязох от хотела, Кадифе дори бе почнала да репетира — каза Ка с нескрито задоволство.
— Предай й, че съм против! Кадифе не по своя воля реши да си открие главата, а за да спаси моя живот. Тя направи сделка с държава, която държеше като заложник един политически затворник, но сега вече не е длъжна да спази дадената дума.
— Ще й предам. Но не зная как би постъпила тя.
— Искаш да кажеш, че ако постъпи, както си е наумила, отговорността няма да е твоя, така ли? — Ка премълча. — Ако тази вечер Кадифе отиде в театъра и си открие главата, виновен ще си ти. Ти си този, който уреждаше сделката.
За първи път от пристигането си в Карс Ка усети, че съвестта му е и спокойна, и чиста: лошият човек, като всички лоши хора най-накрая заговори лошо и това вече не го объркваше. За да поусмири Тъмносиния, каза:
— Това, че беше заложник, е вярно!
Чудеше се как да се държи, за да се измъкне оттук преди да се е разгневил Тъмносиния.
— Предай й това писмо — Тъмносиния му подаде плик. — Може би Кадифе няма да повярва само на устното ми съобщение. — Ка взе плика. — Някой ден ще намериш верния път и ако се върнеш във Франкфурт, непременно ще публикуваш при Ханс Хансен оная подписана прокламация, заради която толкова хора се изложиха на опасност.
— Естествено.
Ка съзря в погледа на Тъмносиния незадоволство и неудоволетвореност. В килията бе по-спокоен, приличаше на осъден, когото сутринта ще екзекутират. Засега бе отървал кожата си, но се чувстваше нещастен, понеже знаеше, че през останалата част от живота си нямаше да върши нищо друго, освен да се гневи. Ка със закъснение забеляза: Тъмносиния бе усетил, че Ка е забелязал неговото нещастие.
— Дали тук или в любимата ти Европа, ти ще живееш като търтей, който само подражава на европейците — процеди Тъмносиния.
— Стига ми и да съм щастлив.
— Хайде, върви, върви — извика Тъмносиния. — И знай, че човек, който се задоволява единствено с това да е щастлив, никога не е щастлив.
38
Нямаме никакво намерение да ви измъчваме
Едно принудително гостуване
Ка остана доволен, че се разделя с Тъмносиния, ала тутакси осъзна и дяволската зависимост, която го обвързваше с него: зависимост по-дълбока от обичайното любопитство, от ненавистта и щом напусна стаята, със съжаление проумя, че съчувства на Тъмносиния. Приближилата го добронамерена и умислена Ханде сега му се стори прекалено простодушна и глуповата, ала надменността му се сломи бързо. Ококорила очи, Ханде изпрати поздрави на Кадифе и държеше тя да знае, че сърцето й ще бъде с нея независимо дали ще си открие главата по телевизията тази вечер (така го и каза — по телевизията, а не на театралната сцена) и обясни на Ка откъде да мине, за да не привлече вниманието на полицията на излизане от квартирата.
Ка я напусна забързано, обезпокоен, но още на долния етаж седна на първото стъпало до входа, там, дето бяха наредени обувките, понеже в главата му дойде ново стихотворение — извади бележника от джоба си и го записа.
Това бе осемнайсетото стихотворение, което Ка написа в Карс и ако не бяха бележките към собствените му творби, никой не би разбрал, че то съдържа препратки към различни хора, с които бе имал подобен тип изтъкани от обич и ненавист отношения: в лицея „Теракки“ в Шишли (Ка тогава бе в средните класове) учеше синът на богаташко семейство с фирма за доставки — синът бе балкански шампион по конни надбягвания, бе разглезен, но достатъчно независим, за да привлече вниманието на Ка; там учеше и синът на една беларускиня, съученичка и приятелка на майка му от лицея — загадъчно момче с млечнобяло лице, израснало без баща, без братя и сестри, което още като лицеист употребяваше наркотици, не се привързваше към нищо и знаеше всичко; когато Ка получаваше военното си образование в Тузла, привлекателен, мълчалив, затворен в себе си младеж от съседната рота причиняваше на Ка дребни неприятности (криеше му фуражката, например). В стихотворението се опитваше да успокои объркания си мозък чрез думата „Ревност“, така и озаглави стихотворението си, обединяваща тайната любов и откритата ненавист, които го обвързваха с всички тези хора, ала и посочваше, че проблемът е къде по-дълбок: Ка щеше да усети, че душите и гласовете на тези хора с времето се бяха заселили в собствената му душа.