„Любими, любими, последните дни без теб не бяха никакъв живот“ — е казала Ипек ханъм преди четири години на 16 август, в един горещ летен ден, вероятно при първата им раздяла… Два месеца по-късно, когато Тъмносиния пристига в града за конференция на тема „Ислямът и забраните“, само за един ден той й е звънял осем пъти от различни бакалници и чайни, повтаряли са си колко много се обичат. Два месеца по-късно, когато Ипек възнамерявала да забегне с него, ала все пак не могла да се реши, тя му казва „човек всъщност в живота си има само един любим и в моя живот това си ти“. Друг път, понеже ревнувала Тъмносиния от жена му Мерзука от Истанбул, му заявява, че не могат да се любят, докато баща й е вкъщи. През последните два дни му е звъняла три пъти. А вероятно и днес. Сега нямам у мен разпечатките на последните разговори, ала те не са съществени, ти и сам можеш да я попиташ за какво са си говорили. Много съжалявам, виждам, че всичко това ти дойде в повече, не плачи, моля те, моите другари ще ти свалят белезниците, умий си лицето, ще те откарат, ако пожелаеш, до хотела.
39
Удоволствието да поплачем заедно
Ка и Ипек в хотела
Ка пожела да се прибере пеш. Старателно бе измил стеклата се от носа към устата и брадичката му кръв и сбогувайки се най-добронамерено със злодеите и убийците, си бе тръгнал като дошъл по своя воля в апартамента им гостенин, после като пиян се бе залюшкал под излинялата светлина на булевард „Ататюрк“, бе свил, без да мисли, по „Халитпаша“ и се бе разревал, когато чу отново „Роберта“ на Пепино ди Капри, разнасяща се от галантерийното магазинче. Тъкмо тогава срещна слабичкия, привлекателен селянин, до когото се бе настанил преди три дни в автобуса Ерзурум-Карс и на чието рамо в съня си бе оборвал глава. В момента цял Карс все още гледаше „Мариана“, ала на булевард „Халитпаша“ той се сблъска очи в очи най-напред с адвоката Музаффер бей, после, свивайки по „Кязъм Карабекир“ — с началника на автобусната компания и неговия възрастен приятел, видя ги при първото си посещение в текето на шейх Саадеттин. По погледите на тези мъже разбираше, че очите му още са просълзени, а понеже от дни кръстосваше карските улици, той разпознаваше, без дори да се налага да се вглежда добре, заледените витрини, претъпканите чайни, фотографските ателиета, припомнящи, че градът е имал и хубави дни, мъждукащите улични лампи, бакалските витрини с изложените по тях пити кашкавал, цивилните полицаи на пресечката между булевардите „Кязъм Карабекир“ и „Карадаа“, покрай които минаваше.
Преди да влезе в хотела, видя охраняващите го войници и ги успокои, че всичко е наред. Стараейки се никой да не го забележи, Ка се качи в стаята си. Просна се на леглото и се разрида. Рида дълго, докато плачът му спря от само себе си. Лежеше, вслушан в гласовете на града и след минута-две, дълги колкото безкрайните очаквания в детството му, на вратата се почука; беше Ипек. От момчето на рецепцията научила, че изглеждал някак особено и дошла веднага. Но млъкна, щом забеляза лицето на Ка в светлината на лампата. Настъпи продължителна тишина.
— Научих за връзката ти с Тъмносиния — прошепна Ка.
— Той ли ти каза?
Ка угаси лампата.
— З. Желязната ръка и другарите му ме отвлякоха — продължи да нашепва той. — Четири години телефонните ви разговори са били подслушвани. — Отново зарови глава в постелята. — Искам да умра — добави той и пак се разплака.
Ръката на Ипек, която галеше косата му, само усили хлиповете му. Заедно с усещането за загуба, в душата му се настани спокойствието, присъщо на проумелите, че всъщност никога няма да бъдат щастливи. Ипек се излегна до него и го прегърна. Известно време плакаха заедно и това заличи дистанцията помежду им.
В мрака на стаята Ипек отговори на въпросите на Ка и разказа историята си: Мухтар не се задоволил само да покани Тъмносиния в Карс и да го приеме с почести у дома им, искал политическият ислямист, от когото се възхищавал, да потвърди колко невероятно създание е жена му. На всичкото отгоре по онова време Мухтар се отнасял доста зле с Ипек, обвинявал я, задето нямат деца. Както и самият Ка бил наясно, Тъмносиния отлично владеел словото и си наумил да утеши една нещастна жена, да я омае. В началото на връзката им Ипек се съпротивлявала, не й се искало да изпада в трудна ситуация! Първо, за да не забележи Мухтар, когото все още обичала и не желаела да огорчи. После, за да се избави от разгарящата се полека-лека любов. В началото най-привлекателното у Тъмносиния било превъзходството му над Мухтар; Ипек се срамувала от него, когато започвал да бръщолеви на политически теми, от които си нямал понятие. Хвалел Тъмносиния дори в негово отсъствие, разправял, че трябва по-често да идва в Карс, укорявал я, че не се държи достатъчно мило с него. Мухтар така и не забелязал нищо, дори когато двете с Кадифе заживели в отделна квартира; и досега нямаше да забележи, ако такива като З. Желязната ръка не бяха му казали. А проницателната Кадифе още първия ден след пристигането си в Карс се досетила и се присъединила към момичетата с тюрбани, за да може да се сближи с Тъмносиния. Ипек усетила интереса й към Тъмносиния, защото познавала от дете страстната натура на Кадифе. Осъзнавайки, че интересът на Кадифе към него му допада, Ипек охладняла към Тъмносиния. Решила, че ако Тъмносиния се заинтригува от Кадифе, ще може да се отърве от него, пък и след пристигането на баща й успявала да стои настрана от Тъмносиния. Най-вероятно Ка е бил напълно готов да повярва на тази история, да я сведе до случайна грешка и да запрати в миналото връзката между Тъмносиния и Ипек, ала тя възкликнала развълнувано: „Всъщност Тъмносиния обича мен, а не Кадифе!“ След тези думи, които изобщо не желаел да чуе, Ка я попитал какво мисли сега за този „отвратителен тип“, Ипек му отвърнала, че не желае да продължава тази тема, че всичко е останало в миналото и че иска да замине с Ка в Германия. Тогава Ка припомнил за телефонния им разговор при последното идване на Тъмносиния, Ипек пък отвърнала, че такъв разговор не е бил провеждан и че Тъмносиния имал достатъчно политически опит, за да знае, че ако й се обади, разкрива убежището си. Тогава Ка казал: „Никога няма да бъдем щастливи!“ „Не е вярно, ще заминем за Франкфурт и там ще бъдем щастливи!“, прегръщайки го, отвърнала Ипек. Според Ипек в този момент Ка повярвал на думите й, само че после се разридал.