— Този човек е луд. На всички ще ни докара неприятности. Кадифе в никакъв случай не бива да излиза на сцената!
— Добре, не бива — рече Ипек. — Ама кажем ли й го като ваша идея, татенце, познавате Кадифе, ще си открие главата просто на инат.
— Тогава какво да правим?
— Нека Ка да иде веднага в Народния театър и да каже на Кадифе да не си открива главата! — предложи Ипек, извръщайки се към Ка с приповдигнати вежди.
Ка, който дълго се бе взирал не в телевизионния екран, а в Ипек, се разтревожи, защото не можеше да проумее какво причини внезапната промяна в позицията на Ипек.
— Ако иска да си открие главата, нека го стори вкъщи, след като нещата се поуталожат — рече Тургут бей. — Тази вечер Сунай на всяка цена ще провокира ново предизвикателство. Толкова съжалявам, че повярвах на Фунда Есер и предадох Кадифе в ръцете на тия двама луди.
— Татенце, Ка ще отиде в театъра и ще убеди Кадифе.
— Само вие можете да се доберете до Кадифе, понеже Сунай ви има доверие. Какво се е случило с носа ви, синко?
— Подхлъзнах се на леда — измънка виновно Ка.
— И челото сте си ударили. И то е посиняло.
— Ка цял ден е бродил из улиците — обясни Ипек.
— Измъкнете настрана Кадифе, без Сунай да забележи… — заръча Тургут бей. — Не й казвайте, че идеята е наша, внимавайте да не се изпуснете, че идеята е наша. Не трябва изобщо да спори със Сунай, нека Кадифе си намери някакво извинение. Най-добре да каже „болна съм“ или „утре вкъщи ще си открия главата“, нека му го обещае. Предайте й колко много я обичаме всички. Рожбата ми!
Внезапно очите на Тургут бей се насълзиха.
— Татенце, мога ли да поговоря с Ка насаме? — попита Ипек и привика Ка към масата. Седнаха в края й, Захиде вече бе застлала покривката за вечеря.
— Кажи на Кадифе, че Тъмносиния е пожелал това, защото е бил в затруднително положение, бил е принуден.
— Първо ми обясни защо ти промени мнението си?
— Ах, мили, повярвай ми, няма за какво да се тревожиш, просто реших, че татко е прав, толкоз. Сега по-важно от всичко ми се струва Кадифе да остане настрана от неприятностите.
— Не — рече предпазливо Ка. — Случи се нещо и ти си промени мнението.
— Не, нищо страшно няма. Ако Кадифе реши да си открива главата, нека го стори после, вкъщи.
— Не си ли открие главата тази вечер — каза внимателно Ка, — вкъщи при баща си изобщо няма да го стори. И ти го знаеш.
— По-важното е сестра ми да се върне у дома жива и здрава.
— Боя се от едно нещо — каза Ка. — От нещото, което криеш от мен.
— Мили, такова нещо няма. Обичам те много. Ако ме искаш, тръгвам веднага с тебе за Франкфурт. Там ще се убедиш как ще се привържа към тебе, как ще те обикна, ще забравиш всичко тук и ще ме обичаш с пълно доверие.
Постави ръката си върху влажната и гореща ръка на Ка. Ка чакаше, без да може да повярва в отразената в огледалото на бюфета красота на Ипек, в невероятната магнетичност на гърба й, който кадифената рокля с презрамки открояваше, в близостта на нейните големи очи.
— Предчувствам, че ще се случи нещо лошо — каза след малко Ка.
— Защо?
— Защото съм прекалено щастлив. Неочаквано за мен самия, в Карс написах осемнайсет стихотворения. Напиша ли още едно, направо си става книга. Вярвам, че искаш да дойдеш с мен в Германия и предусещам още по-голямото щастие, което ме очаква. Толкова много щастие, че ми идва в повече и имам предчувствие — ще ме сполети нещо лошо.