Съюзените племена и Светлината на Свещения Коран, низпослан ни от Аллах.“ („Синко, в Свещения Коран пише, че ръката на крадеца трябва да бъде отсечена, но държавата не я отсича. Защо не се противопоставяш на това?“) „Много добър въпрос, учителю. Ама ръката на крадеца и честта на нашите жени едно и също нещо ли са? Според статистиката, изготвена от американския мюсюлмански професор Марвин Кинг, чернокож, изнасилванията в, ислямските страни са сведени почти до нула, защото жените са прибулени, а колкото до задявките, такива изобщо отсъстват. Загърнатата в чаршаф жена още със самото си одеяние сякаш казва на мъжа: «Моля, не се задявайте.» Мога ли, учителю, да ви задам един въпрос? Когато оставяме забрадената жена без образование и извън обществения живот и когато я принуждаваме да се облича доста фриволно и да не си покрива главата, не подронваме ли достойнството на нашите жени, както се случи в Европа след сексуалната революция? А самите ние не изпадаме ли в положението на сводници, да прощавате?“ („Изядох си чьорека, синко, не се сърди, ама тръгвам.“) „Седни си на мястото, учителю, седни, че да не прибягвам до това. Виждаш ли какво е това, учителю?“ („Пистолет.“) „Да, учителю, не се сърдете, ама сума ти път съм бил заради вас, не съм някой глупак, взех всички мерки, понеже подозирах, че може дори да не ме изслушате.“ („Как се казваш, синко?“) „Вахит Сюзме, Салим Фешмекян, какво значение има, учителю? Аз съм безименен закрилник на безименните герои, изтърпели неправда и отстояващи вярата си в тази секуларистка материалистична държава. Не членувам в никаква организация. Уважавам човешките права и изобщо не харесвам насилието. Ето защо връщам пистолета си в джоба и от вас искам само да ми отговорите на един въпрос.“ („Така да е.“) „Учителю, веднага щом пристигна разпореждането от Анкара, вие започнахте да се държите така, сякаш изобщо не съществуват тия дълго отглеждани с любов от родителите си умни, работливи момичета, всяко едно — сред първите в учението. Запишеше ли се някое от тях в присъствения списък, вие под предлог, че е пребрадено, го заличавахте от списъка. Ако по време на час при учителя седяха седем девойки, една от които пребрадена, вие не я зачитахте за присъстваща и поръчвахте само шест чая. Разплакахте всички «неприсъстващи» момичета. Но не се задоволихте единствено с това. Когато от Анкара пристигна ново разпореждане, най-напред ги прогонихте в коридора, без изобщо да ги допускате до уроците, а сетне от коридора — та през вратата. И докато шепата оказали съпротива и не свалили забрадките си героични момичета чакаха разтреперени от студ пред институтската врата, за да се забележи мъката им, вие повикахте полицията.“ („Ние не сме викали полицията.“) „Учителю, недей да лъжеш от страх пред пистолета в джоба ми. Въпросът ми е: позволи ли ти съвестта да заспиш него ден вечерта, след като полицията отведе момичетата и ги арестува?“ („Естествено, че превръщането на въпроса със забрадките в символ, в политическа игра, направи още по-злощастни нашите момичета.“) „Каква игра, учителю? Не е ли жалко, че се самоубива едно изпаднало в криза момиче, раздвоено между образованието и честта. Това игра ли е?“ („Синко, много си гневен, ама не ти ли е хрумвало, че зад превръщането на въпроса с тюрбаните в политически се крият чужди, външни сили, които искат да отслабят и да разделят Турция на две?“) „Прибереш ли тия момичета в института, проблемът момиче с тюрбан изчезва!“ („Единствено по моя воля ли, синко? Такава е волята на Анкара. И жена ми си покрива главата.“) „Я стига си раболепничил, учителю, отговори ми ти на предишния въпрос.“ („На кой въпрос?“) „Измъчва ли те съвестта?“ („И аз съм баща, детето ми, страдам, естествено, за тези момичета.“) „Виж, знам, че мога да се владея, ама съм нервен човек. Кипна ли, пердето ми пада. В затвора претрепах един, задето не слагаше ръка на устата си, докато се прозяваше; всичките в затвора ги направих хора, забравиха вредните си навици и се отдадоха на молитви. Сега спри да увърташ и ми отговори на въпроса. Какво казах преди малко?“ („Какво каза, синко? Свали тоя пистолет.“) „Не те питам дали имаш дъщеря и дали страдаш.“ („Извинете, синко, какво точно попитахте?“) „Я спри да ми се мазниш от страх пред пистолета. Спомни си какво попитах…“ (Мълчание.) („Какво попитахте?“) „Попитах измъчва ли те съвестта, невернико?“ („Естествено, че ме измъчва.“) „Защо тогава упорстваш, продажнико?“ („Аз съм учител и съм на годините на баща ти, синко. Има ли заповед в Свещения Коран, която да ти позволява да обиждаш по-възрастните, при това с пистолет в ръка?“) „Изобщо не споменавай Свещения Коран, ясен ли съм? Не ми се озъртай наляво-надясно, сякаш молиш за помощ, гъкнеш ли, застрелвам те, хич няма да те пожаля. Ясно ли ти е?“ („Ясно ми е.“) „Тогава ми отговори на този въпрос — каква й е ползата на държавата, ако момичетата си свалят забрадките? Посочи ми една-едничка причина, стаена в душата ти и в съвестта ти, примерно, че стига нашите жени да си открият главите и европейците тутакси ще ги признаят за хора, и аз бих проумял твоята позиция, и няма да те убия, и ще те пусна.“ („Аз също имам дъщеря, ходи с непокрита глава. Не влияя нито на нея, нито на жена си, която пък си покрива главата.“) „Дъщеря ти защо реши да си открие главата, актриса ли ще става?“ („Не е споделяла с мен подобно нещо. Учи връзки с обществеността в Анкара. Моята дъщеря ми оказа огромна подкрепа, когато заради проблема с тюрбаните се превърнах в мишена, когато изтърпях немалко страдания и когато към мен се насочиха клеветите, заплахите и яростта както на справедливо разгневените като теб, така и на моите врагове. Обажда ми се по телефона от Анкара…“) „Ох, татенце, стискай зъби, докато стана актриса — така ли ти вика?“ („Не, синко, не вика така. Каза ми: «Татенце, не намерих кураж да вляза в аудиторията с непокрита глава.»“) „Толкова лошо ли ще стане, ако я покрие против волята си?“ („По този въпрос няма да споря. Искахте да ви посоча една причина.“) „Значи, невернико, за да доставиш удоволствие на собствената си щерка, ти позволяваш пред входа на института полицията да удря с палки вярващите момичета, покриващи главите си според повелята на Аллах, тормозиш ги и ги тласкаш към самоубийство.“ („Мотивацията на дъщеря ми е мотивация и за още много турски жени.“) „Деветдесет процента от жените в Турция си покриват главите и не приемам мотивацията на някаква си актриса. Гордееш се, че дъщеря ти се разсъблича, безчестен тиранино, ама си го набий в главата — аз може и да не съм професор, ала по тази тема съм чел повече от тебе.“ („Моля ви, господине, не насочвайте оръжието към мен, изнервяте се и ако гръмне, сигурно ще се измъчвате.“) „Че защо да се измъчвам, аз всъщност предприех това пътуване в страховитата зима, за да очистя един неверник. За онзи, който вярва — така е речено — в Свещения Коран, е задължение убийството на угнетителя. Дадох ти последен шанс от жал към тебе: посочи ми един-единствен, скътан дълбоко в твоята съвест аргумент защо забрадените момичета трябва да тръгнат разголени, и тогава няма да те убия, кълна се.“ („Щом свали кърпата от главата си, жената ще се сдобие с по-спокойна и по-уважавана роля в обществото.“) „А може би заради щерка ти, дето ще става актриса. Тъкмо напротив, покривалото