— Например? — рече Ка.
Токът спря. Настъпи тишина, която се проточи.
— Токът спря — с особена загадъчност в гласа си изрече Мухтар.
Ка не му отговори, продължаваше да седи безмълвно в мрака.
7
Политически ислямист е име, с което ни наричат европейците и секуларистите
В партийната централа, в полицията и пак из улиците
Беше неимоверно потискащо да седиш в мрака, без да продумваш, ала Ка предпочете неудобството пред неестествеността на разговора между двама стари приятели. Едничкото, което го свързваше с Мухтар сега, бе Ипек и на Ка хем му се искаше да се отвори дума за нея, хем се боеше да не се издаде, че е влюбен. Другото, което го притесняваше, бе Мухтар да не продължи с откровенията за своите преживелици — би му се сторил още по-глупав, отколкото в момента и тогава възхитата, която държеше да изпитва към Ипек, щеше да се накърни от това, че дълги години е била омъжена за подобен човек.
Ето защо Ка се успокои едва когато Мухтар се отклони от смущаващата тема и захвана приказка за старите си приятели левичари и за политическите изгнаници, потърсили подслон в Германия. С усмивка отговори на Мухтар, запитал го дали е чувал нещо за къдрокосия Туфан от Малатя, дето навремето публикуваше в периодичния печат статии за Третия свят: „Той полудя.“ За последно го беше мярнал на Централната гара в Щутгарт — стискаше в ръка въздълга пръчка с прикрепен на върха й влажен парцал, подсвиркваше си нещо и почистваше пода на прибежки. Сетне Мухтар го разпита за вечно укорявания за невъздържаните си приказки Махмуд. Ка го уведоми, че Махмуд се е присъединил към фундаменталистката общност на Хайруллах ефенди и със същата страст, с каквато някога спореше за лявото, сега в Германия се палеше в дебатите коя общност коя джамия да управлява. Поразведрен, Ка си припомни приветливия Сюлейман, преживявал известно време в градчето Траунщайн благодарение на помощите от благотворителната дейност на баварското църковно настоятелство, което с отворени обятия приемаше политическите изгнаници от Третия свят, ала дотолкова се изтормозил там, че решил да се върне в Турция с ясното съзнание, че го чака затвор. Припомниха си убития при загадъчни обстоятелства Хикмет, работил като шофьор в Берлин, припомниха си и Фадъл, оженил се за възрастната немкиня, вдовица на офицера Нази, с която сега поддържаха някакъв пансион, и Тарък теоретика, забогатял покрай турската мафия в Хамбург, и Садък, с когото някога Мухтар и Ипек сгъваха току-що отпечатаните коли на списанията и който сега бил станал водач на група за прехвърляне на нелегални работници в Германия през Алпите. За обидчивия Мухарем пък разправяха, че водел щастлив семеен живот сред подземния свят на една призрачна метростанция, изоставена заради Стената и Студената война. Докато влакът с голяма скорост се движел между спирките „Кройцберг“ и „Александерплац“, намиращите се във вагона турски социалисти пенсионери почтително се изправяли на крака, досущ като старите истанбулски бандити, които при всяко преминаване покрай Арнавуткьой приветствали, вгледани в завихрилите се води, отпрашилия с колата си легендарен гангстер. Ако по време на приветстването политическите изгнаници във вагона не се познавали, те поглеждали с крайчеца на окото си своите спътници, поздравяващи легендарния герой на една изгубена кауза. В такъв вагон Ка бе срещнал в Берлин Рухи, големият критикар, дето твърдеше, че другарите му левичари не се интересуват от психологията — сега същият Рухи, така поне бяха уведомили Ка, работел по проект, проучващ ефективността от рекламата на новия вид пица с пастърма, предлагана на най-ниско платената част от имигрантите. От всички политически изгнаници, с които Ка се бе срещал в Германия, най-голям щастливец бе Ферхат — присъединил се към ПКК, той с патриотичен екстаз громеше бюрата на турските авиолинии, замеряше с „коктейли Молотов“ турските консулства, след което се явяваше по Си Ен Ен. Той успя да научи кюрдски, мечтаейки си един ден да пропише поезия. С особена, странна настойчивост Мухтар го разпита и за хора, част от които Ка бе забравил отдавна, а за други — членове на дребни групировки, служители на тайните служби, аферисти — знаеше само, че са се изпарили, че са изчезнали, като най-вероятно са били тайно убити и захвърлени в някой канал.