— Да, много е красива — каза Ка почтително. — Но и вие сте красива — добави възпитано той. — Сега и това ли ще й кажете?
— Няма да й го кажа — отвърна Кадифе. — Това ще бъде нашата тайна. Общата тайна е най-доброто начало за едно приятелство.
Тя бръсна снега, посипал лилавото й, дълго, непромокаемо палто.
14
Как пишете стихове?
Разговор по време на вечеря за любовта, покривалото и самоубийството
Пред Народния театър съзряха стълпотворение от хора, очакващи представлението, което всеки момент трябваше да започне. С надеждата да се позабавляват, въпреки неспиращия снеговалеж, на плочника пред вратите на сто и десетгодишната сграда се бяха струпали надошлите от общежитията и домовете си младежи по сака и ризи, избягалите от къщите си деца. Както и семейства с цялото си домочадие. За първи път в Карс Ка видя разтворен черен чадър. Кадифе знаеше, че в програмата е включено стихотворение на Ка, но той приключи темата като заяви, че няма да отиде, всъщност вече нямаше и за кога.
Бе усетил, че новото стихотворение е на път да дойде. Вървеше забързано към хотела и гледаше много-много да не приказва. Под предлог, че трябва да се пооправи преди вечерята, той се оттегли в стаята си, свали палтото, седна пред малката масичка и започна да пише. Основните теми в творбата му бяха приятелството и доверителността. Включи снега, звездите, моменти от своя особено щастлив ден и няколко доста поетични фрази на Кадифе; наблюдаваше как един под друг се редят стиховете както се съзерцава картина — с вълнение и с наслада. Умът му, по своя си тайнствена логика, бе обогатил темите, обсъждани с Кадифе; в стихотворението, което озаглави „Звездното приятелство“ разработи идеята, че всеки човек си има звезда, всяка звезда — приятел, че звездата на всеки човек има свое подобие и всеки носи в сърцето си това подобие като таен довереник. Макар да чувстваше музиката и цялостното съвършенство на съчинението си, отсетне щеше да обясни недостатъците на отделни стихове и думи с мислите си за Ипек, с вечерята, за която закъсняваше и с прекомерното си щастие.
След като завърши стихотворението, той бързо прекоси фоайето на хотела и влезе в неголемия апартамент на собствениците. Тургут бей с дъщерите си Ипек и Кадифе от двете му страни седеше на трапеза в средата на просторна стая с висок таван. В единия край на масата имаше и трето момиче с елегантно мораво покривало на главата — Ка се досети веднага, че това е Ханде, приятелката на Кадифе. Срещу нея се бе настанил вестникарят Сердар бей. Странното изящество и безпорядъкът на трапезата, около която бяха се насъбрали тези на вид щастливи от общността си хора, радостните, привични движения на прислужницата Захиде, кюрдка, която забързано сновеше между кухнята и стаята, мигновено подсказаха на Ка, че Тургут бей и дъщерите му са свикнали да прекарват дългите си вечери край трапезата.
— Цял ден мисля за вас, цял ден ви чакам, къде се изгубихте — рече Тургут бей, изправяйки се. Внезапно го прегърна, притисна го към себе си и на Ка му се стори, че е готов да се разплаче. — Всеки миг могат да се случат пренеприятни неща — изрече той с трагична нотка в гласа си.
Ка се настани на посоченото му от Тургут бей място в противоположния край на масата точно срещу него, с удоволствие изсърба поднесената му чорба от леща и когато останалите двама мъже на масата започнаха да пият ракия, а погледите на всички се вторачиха в телевизионния екран зад гърба му, Ка се отдаде на онова, за което отдавна копнееше: да наблюдава до насита красивото лице на Ипек.
Знам усещанията му с подробности, защото по-късно той описва детайлно в бележника си огромното, безпределно щастие, изпитано в онзи миг: шаваше непрестанно с ръце и крака като щастливо дете, припряно потрепваше, сякаш след малко им предстоеше да хванат с Ипек влака, който щеше да ги отведе във Франкфурт. Представи си как светлина, подобна на струящата от настолната лампа върху работната маса на Тургут бей с нахвърлените връз нея книги, вестници, хотелски тефтери и фактури ще струи от настолната лампа върху собствената му работна маса във франкфуртската квартирка, дето в най-близко бъдеще щяха да заживеят щастливо с Ипек, и тя ще озарява лицето й.
В следващия миг Ка усети върху себе си погледа на Кадифе. Когато очите им се срещнаха, лицето на Кадифе, не толкова красиво, колкото на сестра й, изразяваше ревност, но тя бързо я прикри с излъчваща доверие усмивка.