„Родината или тюрбанът“ разпали докрай публиката, единствено заядливите подмятания на висок глас на учениците от кораническия лицей привнесоха смут в атмосферата. В такива моменти изобщо не се чуваше какво се изрича на сцената. Тази двайсетминутна примитивна, „демодирана“ пиеса обаче се опираше на тъй стабилна драматургическа структура, че я проумяха и глухонемите.
1. Върви по улицата обгърната с черен чаршаф жена, нещо си приказва, разсъждава на глас. Нещастна е по една-едничка причина.
2. Жената смъква чаршафа и обявява свободата си. Без чаршафа тя е вече щастлива.
3. Семейството й, годеникът й, близките й и брадатите мюсюлмански мъже, всеки със своите си аргументи, се противопоставят на тази свобода; опитват се да принудят жената да се загърне в чаршафа. Разгневена, жената подпалва чаршафа.
4. Ислямски фанатици със заоблени бради и броеници в ръце яростно се опълчват срещу нейното вироглавство, хващат жената за косите, повличат я по земята и тъкмо да я линчуват…
5. … млади войници от републиканската армия я спасяват.
Между средата на 30-те и Втората световна война тази пиеска многократно била играна в анадолските лицеи и в народните домове с подкрепата на европеизиращата се държава, стремяща се да държи жените далеч от чаршафа и терора на религията, ала след 1950 година, когато мощта на демокрацията и Кемалистката революция поотслабва, пиесата бива забравена. Когато подир години в едно истанбулско звукозаписно студио открих Фунда Есер — изпълнителката на главната роля на жената с чаршафа, тя сподели с мен гордостта си, че през 1948 година и нейната майка е изпълнила ролята в кютахийския лицей, за съжаление обаче самата Фунда Есер не могла да изживее същото заслужено щастие в Карс по причини, възникнали впоследствие. Настоятелно, въпреки обхваналото я състояние на забрава, характерно за похабените, уморените и измъчени от наркотиците театрали, я умолявах да ми опише какво точно се е случило през онази нощ. Разговарях и с немалко други очевидци на въпросната нощ и сега ще ви разкрия повечко подробности.
И тъй: по време на първата сцена публиката, изпълнила Народния театър, бе доста объркана. Заглавието „Родината или тюрбанът“ подсказваше на зрителите, че ще гледат злободневна, политическа пиеса и никой не очакваше на сцената да се появи жена, обгърната с чаршаф, освен, разбира се, по-възрастните, които помнеха тази кратка стара пиеса. В съзнанието на хората тюрбанът бе символ на политическия ислям. Мнозина бяха поразени от гордостта, дори горделивостта, която излъчваше загадъчната жена с чаршаф, докато се придвижваше напред-назад по сцената. Уважение към нея изпитаха дори „радикално“ настроените чиновници, презиращи религиозните одежди. Единствено буден младеж от кораническия лицей, предполагайки коя е обгърнатата в чаршаф жена, се изкикоти, та да подразни настанилите се в по-предните редове.
Всеобщото смущение дойде по време на втората сцена, когато жената с осъзнат, свободолюбив жест започна да сваля чаршафа си! То си пролича дори в смущението на европеизираните секуларисти, станали свидетели на резултата от собствените си въжделения. Впрочем, тъй като се бояха от политическите ислямисти, те отдавна бяха приели, че в Карс нещата все си вървят, постарому. Сега дори не им и хрумваше, че държавата силом ще премахне чаршафите, както го бе сторила през първите години на Републиката, за тях бе „напълно достатъчно, че ислямистите, не налагат, използвайки насилието и страха на незагърнатите с чаршафи жени да се загръщат като в Иран“.
По-късно Тургут бей подхвърлил на Ка: „Тия ататюркисти от предните редове не са никакви ататюркисти, а страхливци!“ Демонстративното разсъбличане на сцената на една загърната в чаршаф жена направо превъзбуди всички: стресна не само ислямистите, а и безработните, и простолюдието. Тъкмо в този миг някакъв учител от предните редове бил скочил да аплодира смъкващата с изящни, решителни движения чаршафа си Фунда Есер. Според някои обаче реакцията на учителя не била моден политически акт, а била предизвикана от голите пухкави ръце и красивата шия на жената, позамаяна от алкохола. Дребен младеж от задните редове гневно отреагирал на неизвестния, беден учител.