Няколко души се надигнаха ужасени.
Не го очакваше никой. Бяха се сепнали дори най-неудовлетворените секуларисти. Когато жената хвърли обгърнатия в пламъци чаршаф на сцената, доста от зрителите се ужасиха да не би да пламнат дъските на сто и десетгодишната сцена и мръсните кърпени завеси, останали от най-славните години на Карс. Ужасът обхванал мнозина, понеже усещали, че духът от бутилката е изпуснат. Оттук нататък можело да се очаква всичко.
Откъм редовете с учениците от кораническия лицей се надигна ропот, олелия. Дюдюкания, крясъци и яростно освиркване. Някой изкрещя:
„Безбожни врагове на вярата ни! Неверници, атеисти!“
Смут обзе предните редове. Дори и да се изправеше онзи самотен и смел учител и да се провикнеше: „Млъкнете и гледайте!“, нямаше да има кой да го чуе. Когато се разбра, че дюдюканията, виковете и лозунгите не само няма да стихнат, но и тепърва ще нарастват, повя вятърът на тревогата. Д-р Невзат, директор на областното здравеопазване, синовете му, наконтени със сака и с вратовръзки, щерките му, сплели косите си на плитки, и съпругата му, турила най-прекрасния си тоалет — рокля от креп в паунова разцветка, се надигнаха и взеха да си проправят път към изхода. В същия миг се надигна и един от бившите карски знатни търговци на кожи, Садък бей, пристигнал от Анкара, за да нагледа делата си в Карс, последва го и съученикът му от началното училище Сабит бей — адвокат от Народната партия. Ка долови тревогата, обхванала предните редове, но продължи да седи нерешително на мястото си: мина му през ума да си тръгне, понеже се опасяваше да не забрави заради възникналата от събитията суматоха запечаталото се в съзнанието му стихотворение, все още незаписано в зеления бележник. И освен това му се щеше да се измъкне от театъра, за да се върне при Ипек. Междувременно към изпълнената с дим сцена се насочи директорът на Телефонната компания — човек, към чиито познания и порядъчност изпитваше уважение целият Карс.
— Момиче — провикна се той. — Много ни хареса ататюркската ви пиеса. Ама стига толкова. Погледнете, всички се разбуниха вече, ще превъзбудите народа.
Фунда Есер набързо бе угасила захвърления на пода чаршаф и сега изпълняваше любимия на автора на „Родината или чаршафът“ монолог — по-късно щях да открия оригиналния текст от 1936 година в изданията на народните домове. Четири години подир събитията, в Истанбул, деветдесет и две годишният и все още активен автор на „Родината или чаршафът“, докато укоряваше палавите си внуци (всъщност внуци на синовете му), ми разказа, че от всичките му произведения („Ататюрк пристига“, „Ататюркски пиеси за лицеите“, „Спомени за Него“), тази вече забравена пиеса (изобщо нямаше представа за постановката в Карс и последвалите я събития) през 30-те години изправяла на крака девойки и чиновници, които със сълзи на очи аплодирали кулминацията.
Сега не се чуваше нищо друго, освен дюдюкането и заплашителните, гневни крясъци на учениците от кораническия лицей. Въпреки възцарилата се в предната част на залата гузна и наплашена тишина, малцина успяха да разберат какво изговаря Фунда Есер. Може би не се чу тъкмо обяснението на мотива, подбудил разгневеното момиче да смъкне чаршафа — правела го не заради хората, не заради безценните национални одежди, а заради душите ни; трябвало да освободим душите си от чаршафа, от тюрбана, от феса и от чалмата, все символи, които ги почернят и ограничават, и да поемем към Европа, към цивилизованите и модерни нации. В залата обаче отново проехтя един-единствен възглас, в пълна хармония със ситуацията:
— Ти тичай гола към Европа, тичай гола-голеничка!
Откъм предните редове на залата се разнесоха смях и одобрителни ръкопляскания. Това притесни предните редове повече от всичко друго, сякаш им натякваше за техните разбити илюзии. В този момент Ка, както и мнозина други, се изправи. Всички се надговаряха един през друг, от задните редове крещяха; онези, които напредваха към изхода, се извръщаха да видят кой ги е последвал; Фунда Есер продължаваше да рецитира стихотворението, което само единици успяха да чуят.
18
Не стреляйте, пушките са заредени
Революция на сцената
Сетне всичко се разви със светкавична бързина. На сцената излязоха двама ислямски фанатици със заоблени бради и с такета. В ръцете им — ножове и въжена примка за душене. Играта им подсказваше как възнамеряват да накажат Фунда Есер — тя бе захвърлила и подпалила чаршафа си, което си беше истинско предизвикателство спрямо повелята на Аллах. Фунда Есер, обладана от мисълта как да се избави от тях, се закърши с почти еротични движения.