Така, докато карският зрител продължавал да гледа изпълненията на Фунда Есер: приемът, даван от обляната в сълзи възрастна министър-председателка за група американски бизнесмени, пародията на една филмова реклама и жизнерадостното хвърляне на гьобеци, спецчастите тихо и необезпокоявано нахлули в Областната централа на Партията на народното равенство в пасажа „Халил паша“, арестували прислужника кюрд, единственият човек, когото заварили там, конфискували наличните досиета и книжа от чекмеджета и шкафове. Предната нощ същите полицаи с бронираните коли били изловили един по един членовете на партийната областна управа — познаваха ги, знаеха и къщите им, — били ги затворили в ареста с обвинения в сепаратизъм и кюрдски национализъм.
Но това не били единствените кюрдски националисти през онази нощ. Според съобщение на силите по сигурността, трите измъкнати от изгорялото такси „Мурад“ тела в началото на пътя за Дигор, открити на заранта, преди още снегът да ги е затрупал, били на активисти на ПКК. Месеци преди това тримата младежи предприели инициативата да се внедрят в града, ала обезпокоени от развоя на събитията вечерта, решили да забегнат с едно такси в планината, само че заради затрупания от снега път духът им се сломил, сдърпали се, някой от тях взривил граната и загинали до един. Майката на едно от загиналите момчета, чистачка в здравно заведение, подала жалба, в която заявявала, че непознати въоръжени лица отмъкнали сина й от дома им; братът на таксиметровия шофьор също подал жалба, в която обяснявал, че брат му не е кюрдски националист, още по-малко пък кюрд; и двете жалби така и останали без последствия.
Всъщност към онзи час вече цял Карс разбирал, че се извършва революция, че, най-малкото, в града, из чиито улици като мощни и мрачни призраци сновели два танка, се случва нещо необяснимо, ала в предаваната по телевизията пиеса и в непрестанно сипещия се като в старите приказки сняг зад прозорците не се усещало дори и намек за страх. Обезпокоени били единствено хората, занимаващи се с политика.
Уважаваният от всички кюрди в Карс журналист и изследовател на фолклора Садуллах бей например, още като чул по телевизията за забраната да се излиза на улицата, моментално, като свидетел на не един военен преврат, захванал да се подготвя за бъдните затворнически дни, предусещайки тяхната неизбежност. Пъхнал в куфара си сините карирани пижами, без които не можел да спи, хаповете за простата и против безсъние, вълненото таке и чорапите, снимката на усмихнатата си дъщеря, прегърнала внука му в Истанбул, сбираните с много труд материали за подготвяната книга с кюрдски погребални песни, изпил с жена си един чай, попоглеждайки как Фунда Есер хвърля гьобеци, и зачакал. След полунощ, когато на вратата се похлопало, той се сбогувал с жена си, взел куфара, отворил и като не видял никого, пристъпил навън — там, под омагьосващата, с цвят на сяра, светлина на уличните лампи, сред безмълвната снежна красота на улицата, той си припомнил как като дете се пързалял с кънки по заледената карска река и тъкмо тогава, според анонимни свидетели, го простреляли в главата и гърдите.
Когато подир месец снегът се разтопи, стана известно, че нея нощ са били извършени и други престъпления, ала аз досущ като предпазливата карска преса ще се постарая да не описвам тия събития, та да не мъча повече читателите. Слуховете, че „неразкритите престъпления“ били дело на З. Желязната ръка и другарите му се оказаха неверни, поне що се отнася до първите часове на нощта. Групата, макар и с известно закъснение, успяла да прекъсне телефонните линии, след което нахлула в карската телевизия, там се уверили в революционната подкрепа на предстоящите емисии до края на нощта и насочили всички усилия към откриването на „изпълнител на героични и местни народни песни с мощен глас“ — една превърнала се в идея фикс тяхна стратегия. Защото революцията само тогава е истинска революция, когато по радиото и телевизията звучат героични и народни песни.
Обходили казарми, болници, лицея по естествени науки, нощните чайни и в края на краищата попаднали на подходящ изпълнител сред дежурните пожарникари — човекът изпърво помислил, че се канят да го арестуват, да го разстрелят, дори, а те го отвели право в студиото; на заранта, пробуждайки се, Ка чу неговия разнасящ се от телевизора в хотелското фоайе лиричен глас, който се процеждаше през стените, през гипсовата облицовка и завесите. Неотразима снежна светлина нахлуваше с невероятна сила през полуоткрехнатите завеси в безмълвната стая с висок таван. Беше си поспал и отпочинал доста добре, но още преди да се надигне от леглото знаеше, че някакво чувство на вина ще потисне енергията и решителността му. Имаше усещането, че е клиент на евтин хотел, че е другаде, в друга баня — изплакна лицето си, обръсна се, съблече се, облече се, грабна ключа, вързан за пиринчена тежест и се спусна във фоайето.