Мярна певеца на телевизионния екран и забелязвайки глъбината на тишината, обсебила хотела (във фоайето разговаряха шепнешком) и града, в миг проумя и случилото се снощи, и всичко, което умът му просто не желаеше да приеме. Усмихна се хладно на момчето от рецепцията, премина в салона за хранене като забързан пътник, който изобщо не възнамерява да си губи времето в този самоунищожаващ се с жестоките си и политически идеи фикс град, и зачака закуската си. Бе зърнал в един ъгъл кипящ самовар с кръгло чайниче връз него, тънко нарязан в чиния карски кашкавал и невзрачни, загубили блясъка си маслини в малка купичка.
Ка си избра маса до прозореца. Вгледа се през пролуката между тюлените завеси към улицата, скрита под излъчващия цялото си великолепие сняг. Имаше нещо дотолкова тъжно в безлюдната улица, че Ка си припомни за преброяването на населението и на гласоподавателите — тогава също бе забранено да се излиза на улицата, за масовите обиски и за всички военни преврати, скупчващи хората пред радиоапаратите и телевизорите в детските му и младежки години. По радиото звучаха военни маршове и докато Ка се вслушваше в комюникета и в забрани, свързани с обсадното положение, му се приискваше да се втурне из пустите улици. Като дете Ка си падаше по някои от дните на военния преврат, така си падаше и по веселбите за рамазана, понеже тогава всички се обединяваха около една-единствена тема — лели, чичовци и съседи се сближаваха. Фамилиите от средната и едрата буржоазия, сред които премина детството на Ка, водени от стремежа да поприкриват задоволството си от военните преврати, създаващи по-голяма сигурност в техния живот, безмълвно, с усмивка иронизираха безсмислените, множащи се подир всеки военен преврат разпоредби (варосването, например, като в казарма на бордюрите по истанбулските тротоари или задържането на всеки дългокос и брадат и най-безцеремонното му обръсване). От една страна едрата истанбулска буржоазия изпитваше силна боязън от военните, но от друга — тайничко презираше тези чиновници с тяхното посредствено и дисциплинирано битие.
Когато отдолу по улицата, напомняща за изоставен преди стотици години град, се зададе военен камион, Ка, досущ като в детството си, наостри слух. Влезлият в салона за хранене мъж с вид на търговец на едър рогат добитък прегърна внезапно Ка и го разцелува по бузите.
— Честито, бейефенди! Щастие и благоденствие за страната и нацията ни!
Ка си припомни как подир всеки военен преврат възрастните бързаха да си честитят, както си честитяха някога старите религиозни празници. Чу се да измърморва в ответ нещо от рода на „Нека да е благоденствие!“ и се засрами.
Вратата откъм кухнята се отвори и Ка усети как цялата кръв се изтегли от главата му. Ипек. Погледите им се срещнаха и Ка като че ли се обърка как да постъпи. Хрумна му да скочи от мястото си на мига, ала Ипек, дарявайки го с усмивка, се отправи към седналия току-що мъж. Носеше поднос с чаша и чинийка.
Ето: в момента Ипек ги оставяше на масата на мъжа. Като сервитьорка.
Чувство на песимизъм, разкаяние и вина завладяха Ка — обвиняваше се, че не поздрави Ипек както подобава, ала май не беше само това, начаса проумя, че няма да може да избяга от себе си. Стореното през вчерашния ден беше грешка: предложението за женитба, отправено като към непозната жена, прекомерното му заслепление, улавянето на ръката й по време на вечерята, главозамайващото сексуално привличане, което изпита към нея и което най-безсрамно, като най-обикновен пиян турчин, бе демонстрирал пред всички. В момента не му хрумваше какво да й каже, искаше му се Ипек колкото може по-дълго да се прави на „сервитьорка“.
Мъжът с вид на търговец на едър рогат добитък просташки се провикна:
— Чай!
С празния поднос в ръка Ипек уверено се отправи към самовара. Сервира бързо чая на мъжа и се примъкна към масата на Ка — той усети ударите на сърцето си чак в гърлото.