Агентът от МИТ интуитивно реши да провери истинността на думите му. Единият от мъжете, който си нямаше лична карта, трепереше най-видимо. Агентът от МИТ поиска тъкмо той да го отведе по обратния път до дома си. Подпрените на стената младежи повери на извикания шофьор. Ка прибра бележника в джоба си и тръгна подире им — през задната врата на чайната излязоха в заснежен двор, прескочиха ниска ограда, изкачиха три заледени стъпала и съпроводени от лая на вързаното на синджир куче, влязоха в мазето на порутена, небоядисана бетонна постройка, подобна на повечето къщи в Карс. Миришеше на мръсни въглища и на сън. Вървящият отпред мъж се приближи към един кът, оформен с празни кашони и сандъци от зеленчуци край бучащия котел на парната инсталация: Ка видя извънредно красива бледолика млада жена, която спеше върху вехта постеля, и деликатно се извърна. Тогава мъжът с неустановената самоличност подаде един паспорт на агента с орловия нос от МИТ, ала заради боботенето на котела Ка не успя да чуе какво си говорят, и все пак забеляза как в полумрака мъжът извади и втори паспорт.
Бяха семейство грузинци, дошли в Турция да припечелят малко пари. Като се върнаха в чайната, безработните младежи, наредени край стената — агентът от МИТ вече им бе върнал личните карти, — начаса захванаха да се оплакват от грузинците: жената била туберкулозна, ама проституирала, спяла със слизащите в града собственици на мандри и с търговците на кожи. Мъжът й, също като останалите грузинци, приемал да работи за половин надница и лишавал турците от работа, която и тъй и тъй се намирала веднъж на четирийсет години. Толкова били бедни и стиснати, че не давали пари дори за хотел, пробутвали по пет долара месечно на прислужника в Управлението на водите и живеели в това жилище-казан. Говореше се, че когато се върнели в родината си, щели да си купят дом и нямало да пипнат работа до края на живота си. Кашоните им били пълни с евтини кожени изделия, които щели да разпродават в Тифлис. Били на два пъти гонени извън пределите на страната, ала намирали начин и пак се връщали у „дома си“, в квартирата-котел. Вземащите подкупи полицаи така и не успели да прочистят тия микроби, ала военната власт в Карс трябвало най-сетне да ги прочисти.
Докато гостите на собственика на чайната си пиеха чая, който той им поднесе с огромно удоволствие, безработните младежи, окуражени от агента на МИТ с орловия нос, се попримъкнаха притеснено на неговата маса и му заобясняваха колко са чакали военния преврат, като не пропуснаха да му пожелаят успех, оплакаха се от продажните политикани и разказаха сума ти клюки, които направо си бяха доноси: за клането на контрабанден добитък, за далаверите в товарния склад, който бил монопол на държавата, за канала, по който в тирове за месо се прекарвали и се настанявали в бараки бегълци от Армения, понеже били евтина работна ръка — вършели го определени предприемачи, — за неизплащането на отработените надници на работниците от страна на някои работодатели… Тези безработни младежи май не правеха никаква разлика между предприетото от „военния преврат“ срещу кюрдските националисти и срещу „ислямистите“, които бяха на път да спечелят общинските избори. Държаха се тъй, сякаш случващото се от снощи в Карс тутакси ще сложи край на безработицата и безнравствеността и за тях от утре нататък ще има работа.
Във военния камион по някое време на Ка му се стори, че агентът с орловия нос от МИТ е извадил паспорта на грузинката и оглежда снимката й. Изпита странно вълнение и срам.
Още с влизането си в сградата на Ветеринарния факултет, Ка осъзна, че тук положението е по-тежко, отколкото в Дирекцията по сигурността. Пристъпвайки из коридорите на леденостудената сграда, Ка проумя, че тук никой не разполага с абсолютно никакво време да съчувства другиму. Довели бяха кюрдски националисти, паднали в лапите им леви терористи, известни с гръмките си изявления и с взривените тук и там бомби, както и всички, включени в списъците на МИТ като техни съмишленици. Полицаи, военни и прокурори разпитваха участниците в съвместните действия на тия групи и помагачите на кюрдската гериля да проникне от планината в града с къде-къде по-сурови и безмилостни методи от онези, които се прилагаха към заподозрените политически ислямисти.
Висок, едър полицай грижливо подхвана Ка за ръката, сякаш помагаше на трудно придвижващ се старец, и го разведе из три от учебните стаи, където се извършваха ужасии. Ще се постарая да не се спирам обстойно върху видяното от моя приятел в тези помещения — от своя страна и той бе постъпил по същия начин в своите записки в бележника.