Според по-късния рапорт на разследващия инспектиращ майор, пратен тук от Анкара след събитията, приятелят на Сунай от военния лицей полковник Осман Нури Чолак, за Сунай просто Чолака, чийто глас преди малко Ка чу по радиотелефона, бил участвал в раждането на идеята за необичайния военен преврат, който той възприел като шега, като невероятно забавление, зародило се сред трапезната атмосфера на бъбрене под влияние на алкохола, и първи бил изразил съждението, че цялата работа ще приключи с два танка. Вече по-нататък, по настояване на Сунай, се включил в същата тая работа, за да не опетни храбростта си, и защото вярвал, че в края на краищата Анкара ще остане доволна от стореното, а не поради лична омраза, гняв или изгода. („Чолака“, според рапорта на майора, за жалост погазил законите и заради разправия, в дъното на която стояла жена, щурмувал дома на зъболекар ататюркист в квартал Джумхуриет.) В щурмуванията на домове и училища участие взели половин рота, четири камиона и два танка Т-1, които трябвало да бъдат управлявани извънредно внимателно, поради липсата на резервни части — никакви други армейски сили не взели участие. Ако не броим, разбира се, „спецотряда“ на З. Желязната ръка и другарите му, които поели върху себе си отговорността за „неразкритите случаи“, инак повечето инциденти били дело на трудолюбиви служители на МИТ и Сигурността, които години наред, за да се застраховат при внезапни извънредни ситуации, картотекирали целия Карс и ползвали услугите на една десета от жителите като разпространители на информация. Тези служители, осведомени овреме за превратаджийските кроежи, бяха тъй щастливи от плъзналите вече из града слухове за предстояща демонстрация на секуларистите в Народния театър, че дори телеграфираха на колегите си отпускари, намиращи се извън пределите на Карс, да се завръщат светкавично, за да не изтърват веселбата.
От възобновения разговор по радиотелефона Ка разбра, че престрелката в махала Сукапъ е навлязла в нова фаза. Най-напред от радиотелефона проехтяха три изстрела — чувайки изстрелите, идващи омекотени от снежната долина и със закъснение от няколко секунди, Ка отбеляза, че усиленият от радиотелефона звук е по-приятен.
— Не бъди тиранин — нареди по радиотелефона Сунай, — но ги накарай да усетят, че революцията и държавата са силни и няма да се огънат пред никого.
Той подпря замислено брадата си с палеца и показалеца на лявата си ръка, жест, характерен за него, и Ка си припомни как Сунай изрича същите думи в една историческа пиеса от средата на 70-те. Сега обаче не беше тъй привлекателен, както тогава — бе поуморен, поизхабен и възблед. Вдигна от масата военен бинокъл от 40-те. Сложи си калпака и поовехтялото вълнено палто, което носеше вече десета година по турнетата си из Анадол, улови Ка под ръка и излязоха. Студът за миг пообърка Ка, той усети, че на фона на карския мраз човешките въжделения и мечти, политиката и обичайните далавери изглеждат дребнави и незначителни. Забеляза също така, че Сунай накуцва с левия крак доста повече, отколкото му се бе сторило преди. Докато вървяха по заснежените тротоари, пустотата на абсолютно белите улици и усещането, че са сами в целия град, изпълниха сърцето му с щастие. Потъналият в сняг прелестен град и старите, безлюдни конаци пробуждаха у човек не само вкуса към живота и порива към любов: в момента Ка изпитваше удоволствие и от това, че е в близост до властта.
— Най-прекрасното място в Карс е тук — промълви Сунай. — За десет години трети път посещавам Карс с театралната ми компания. И всеки път щом се здрачи, идвам тук под тополите и върбите, става ми тъжно, докато слушам гаргите и свраките и съзерцавам крепостта, моста и четиристотингодишната баня.
Намираха се на моста над заледената карска река. Сунай посочи един от бордеите на отсрещния хълм вляво. Малко под него, малко над пътя Ка съзря танк, а малко преди него — военно транспортно средство.
— Виждаме ви! — провикна се Сунай по радиотелефона и погледна през бинокъла. Миг по-късно по радиотелефона прозвучаха два изстрела. После чуха как звукът отекна в ширналата се пред реката долина. Дали не бяха салюти, предназначени за тях? По-нататък, в началото на моста стояха двамата охранители, чакаха ги. А те наблюдаваха махалата с бордеите, съградена на мястото на разрушените от руските топове конаци на богатите османски паши сто години по-късно, парка на отсрещния склон, дето някога се е забавлявала карската буржоазия и града, прострял се зад него.