— Първи Хегел е отбелязал, че историята и театърът се градят от един и същ материал — каза Сунай. — И театърът, и историята възлагат някому „ролята“. И театралната, и историческата сцена изкарват на преден план смелчаците…
Цялата долина се огласи от пукотевица. Ка разбра — задействала се е картечницата върху танка. Беше стрелял и танкът, ала беше пропуснал целта. Последваха експлозиите на гранатите, хвърлени от войниците. Долетя кучешки лай. Вратата на бордея се отвори, отвътре се измъкнаха двама души. Вдигнаха ръце. Ка зърна лумналите през строшените прозорци огнени езици. Излезлите с вдигнати ръце мъже легнаха на снега. Отнейде се появи черно куче, което, помахвайки с опашка, се защура наоколо с радостен лай, приближавайки все повече просналите се на земята. Сетне Ка видя как някакъв човек се затича отзад и чу изстрелите на войниците. Човекът рухна и всички звуци секнаха. Доста по-късно някой изкрещя, ала интересът на Сунай бе вече отминал.
Следвани от охранителите, те се върнаха в шивашкото ателие. В мига, в който зърна прекрасните тапети на стария конак, Ка разбра, че няма да може да устои на идващото ново стихотворение и се оттегли встрани.
В стихотворението, озаглавено „Самоубийството и властта“, Ка без всякакви притеснения описа удоволствието от властта, осъзнато в близост до Сунай преди малко, описа насладата, с която го бе дарила тяхното приятелство и усетената заради самоубилите се момичета вина. По-късно щеше да си каже, че най-вече в това „витално“ стихотворение беше успял да включи повечето от нещата, на които се бе оказал очевидец в Карс: без да ги украсява, с цялото им въздействие и мощ.
23
Въпросът за Аллах е еквивалентен на осъзнаването, че това не е проблем на разума и на вярата, а е проблем на начина на живот
В щаба на Сунай
Забелязал, че Ка пише стихотворение, Сунай се надигна от пълната с листове работна маса, приближи се, накуцвайки, до него и му изказа своите поздравления.
— Стихотворението, което прочете снощи в театъра, беше твърде модерно — рече той. — За съжаление, нашият зрител не е на нужното равнище, за да разбере модерното изкуство. По тази причина и аз в творчеството си се опирам и на изпълнителки на гьобеци, и на вратаря Вурал с неговите авантюри — тях народът ги разбира. След което, вече без всякакви компромиси, им предлагам най-модерния „театър на живота“ — участник в самия живот. Предпочитам, ведно с народа, да създавам едновременно и низше, и висше изкуство, вместо да играя в Истанбул в подражателски булевардни комедии, спонсорирани от някоя банка. Кажи ми сега ти, ама като на приятел, защо в Дирекцията по сигурността и във Ветеринарния факултет не посочи сред заподозрените ислямисти виновниците?
— Не успях да разпозная никого.
— Военните, като видели каква обич изпитваш към младежа, дето те е отвел при Тъмносиния, мислели да задържат и тебе. Сторило им се подозрително, че пристигаш от Германия тъкмо в навечерието на тая революция, както и че си станал очевидец на убийството на директора. Смятаха да те поизтезават по време на разпита, та да разберат какво ти е известно, аз обаче ги възпрях, станах ти гарант.
— Благодаря.
— Така и не се изясни защо си целунал мъртвия младеж, дето те е отвел при Тъмносиния.
— Не знам — отвърна Ка. — Имаше нещо почтено и откровено в него. Мислех си, че ще живее сто години.
— Да ти прочета ли какъв е бил тоя Неджип, дето толкова го жалиш?
Измъкна някакъв лист и прочете, че Неджип бил вече изхвърлян веднъж от лицея през март миналата година, че е бил замесен в инцидента с изпочупените витрини на бирария „Неше“, задето в нея продавали алкохол по време на Рамазана, че известно време е работил като момче за всичко в Областната централа на Партията на благоденствието, че по-късно е бил отстранен оттам било заради екстремистките си възгледи, било заради нервните си кризи, които стресирали всички (пък и в партийната централа внезапно се били появили доносници), че е искал да придружава Тъмносиния, от когото се възхищавал, при неговите идвания в Карс през последните осемнайсет месеца, че е написал разказ, според служителите на МИТ „неразбираем“, и го предложил на карски религиозен вестник, от който цифром и словом се продавали седемдесет и пет бройки, че с другаря си Фазъл са замисляли как да убият пенсионирания аптекар, който водел рубрика в споменатия вестник, понеже на няколко пъти го бил целунал по особен начин (този факт бил от досието му, а оригиналното писмо, в което са планирали как да напуснат местопрестъплението било откраднато от архива на МИТ), че на определени дати се е разхождал по булевард „Ататюрк“ и се е смеел с приятелите си, че по време на една от тия разходки през месец октомври е правил някакви знаци подир профучала край тях полицейска кола.