— Отвлекли са го, слава на Господа — рече Сунай. — Ако пък и му одерат кожата и му отрежат езика, значи съвсем ще се отървем.
Въпреки техния дебелашки вид и грубовати приказки, Ка усети духовната връзка и тънката ирония в отношенията между мъжа и жената — изпита към тях уважение, примесено със завист. В същия миг срещна погледа на Фунда Есер, инстинктивно й се поклони до земята и я поздрави.
— Ханъмефенди, бяхте фантастична снощи — изрече той с престорен глас, ала с възхита, извираща от сърцето му.
— Поздравления, ефенди — отвърна леко притеснена жената, — в нашия театър изкуството го правят зрителите, не актьорите.
И се обърна към мъжа си. Съпруг и съпруга заговориха припряно като загрижени за държавните си дела крал и кралица. Пред колкото възхитения, толкова и слисан Ка, съпрузите изчетоха записаната върху цигарена кутия следобедна програма на телевизия „Серхат Карс“ (пет повторения на представлението в Народния театър, три повторения на словото на Сунай, китка от героични и местни народни песни, туристически филм за забележителностите на Карс и турския филм „Гюлизар“), като пътьом обсъдиха и как да се облече Сунай за телевизията, по която щеше да говори след малко (цивилно? военно? в костюм?), и текста на словото му (част от словото Фунда Есер бе вече написала), и доноса на собственика на хотел „Шен“, в който винаги бяха отсядали при предишните си посещения в Карс, и искане на собственика да бъде взет под закрила — обезпокоен от претърсването на хотела му, самият той бе направил донос срещу двама подозрителни свои млади клиенти.
— Какво да го правим нашия поет с обърканата глава, умът му е в Европа, а сърцето при активистите от кораническия лицей? — попита Сунай.
— На лицето му е изписано — рече със сладка усмивка Фунда Есер. — Добро момче е. Ще ни помогне.
— Ама той лее сълзи за ислямистите.
— Влюбен е, затова — рече Фунда Есер. — Тия дни нашият поет е с по-изострена чувствителност.
— А-а, влюбен бил, значи, нашият поет — рече Сунай Заим с театрален жест. — Само наивен поет може да се занимава с любов по време на революция.
— Той не е наивен поет, той е наивен влюбен — поправи го Фунда Есер.
В пълен синхрон съпрузите продължиха още малко тая игра, която едновременно ядоса и обърка Ка. После седнаха един срещу друг на голямата маса в шивашкото ателие да пият чай.
— Казвам ти, решиш ли да ни помогнеш, това ще е най-разумното нещо, което ще свършиш — рече Сунай. — Кадифе е любовница на Тъмносиния. Той не идва в Карс заради политиката, а заради любовта. Не хванаха тоя убиец, за да разберат с кои млади ислямисти е във връзка. Сега съжаляват. Защото снощи, преди щурма на общежитието, той на бърза ръка се е изпарил. Младите ислямисти в Карс му се възхищават и до един са свързани с него. Той е някъде в Карс и непременно ще те потърси още веднъж. Вероятно ще ти е трудно да ни уведомиш: но ако ти турят един, че и два микрофона, както на директора на Педагогическия институт, и ако прикрепят към палтото ти радиопредавател, няма защо да се боиш, когато те намери. Поотдалечиш ли се, тутакси ще го сгащят. — Разбра по израза на Ка, че идеята не му се хареса. — Настоявам — додаде той. — Ти изобщо не го забеляза, ала от днешното ти поведение излиза, че си бдителен човек. Знаеш как да се предпазваш, ама аз съм длъжен да те предупредя, че трябва да си доста внимателен с Кадифе. Подозират я, че донася на Тъмносиния; донася за всичко, което си говорят баща й и гостите му вечер на трапезата. Е, има си и известна доза удоволствие в това да предадеш баща си. Прави го обаче най-вече заради любовната си афера с Тъмносиния. И кое, според теб, предизвиква тая възхита?
— От Кадифе ли? — попита Ка.
— От Тъмносиния, естествено — ядно отвърна Сунай. — Защо всички се възхищават на тоя убиец? Защо всички легенди из Анадол носят едно и също име? Ти си разговарял с него, би ли могъл да ми го обясниш?
Грижовно и старателно Фунда Есер взе да разресва косата на мъжа си с пластмасов гребен, което разконцентрира Ка. И той премълча.
— Изслушай словото ми по телевизията — каза Сунай. — Ще те закарам до хотела с камион.
Оставаха още четирийсет и пет минути до изтичане на забраната за излизане на улицата. Ка поиска позволение да отиде пеш до хотела — дадоха му го.
Пустотата на широкия булевард „Ататюрк“, тишината на потъналите в сняг странични улички, прелестта на старите руски къщи и върбите бяха поотпуснали душата на Ка; забеляза, че някой го следва. Мина по булевард „Халитпаша“ и след булевард „Кючюк Кязъмбей“ свърна наляво. Агентът пуфтеше в снега, опитвайки се да го настигне. Подире му се мъкнеше и приятелски настроеното черно куче с бяло петно на челото, което вчера търчеше из гарата. Ка се скри в един от манифактурните магазини в квартал Юсуфпаша и започна да го наблюдава, след миг обаче агентът внезапно изникна пред него.