Все пак, когато минаваше покрай смирения дом на шейх ефенди на улица „Байтархане“, се поспря.
После видя, че вратата на Областната библиотека е отворена. Влезе, изкачи калните стъпала. На стълбищната площадка върху дървеното табло за новини грижливо бяха закрепени с кламери седемте местни вестника. И в тях, както и в „Серхат шехир“, понеже бяха печатани вчера следобед, се говореше не за революцията, а за успешното представление в Народния театър и за продължаващия снеговалеж.
В читалнята мерна пет-шест ученици, въпреки ваканцията им, и няколко пенсионирани чиновници, избягали от студа в домовете си. Сред изпокъсаните от четене речници и пораздърпаните илюстровани детски енциклопедии в един ъгъл забеляза томовете на любимата му като дете „Енциклопедия на живота“. На вътрешната задна корица към всеки том бе сложена притурка от цветни рисунки, представляващи анатомични илюстрации — разлистваш ги и виждаш отделните органи или части на автомобил, на мъж, на кораб. Ка инстинктивно затърси в притурката към вътрешната задна корица на четвърти том рисунката на майката и на бебето, сгушило се като в яйце в издутия й корем, но тъкмо тя отсъстваше, личеше си само мястото, отдето е била откъсната.
Внимателно изчете този абзац на 324 страница от същия том.
СНЯГ. Твърдото състояние, което приема водата в момент на своето падане, кръжене или издигане в атмосферата. То представлява красив кристал, обикновено в шестоъгълна форма. Всяка кристална снежинка притежава специфична шестоъгълна структура. От най-древни времена тайните на снега са предизвиквали интереса и възхитата на човека. През 1555 година шведският свещеник Олаус Магнус от град Упсала открива, че всяка снежинка е с шестоъгълна структура и както личи от формата й…
Не бих могъл да посоча колко пъти Ка е изчел абзаца в Карс, нито до каква степен е вплел в душата си рисунката на този снежен кристал. Подир години, когато посетих дома им в Нишанташъ, разговарях надълго за него с вечно обезпокоения му и разтревожен баща с просълзени очи — бях поискал позволение да разгледам старата им библиотека. Не библиотеката в стаята на Ка, където бе прекарал детските и младежките си години, а библиотеката на баща му в един от тъмните ъгли на дневната. Сред изящно подвързаните юридически книги, турски и преводни романи от 40-те и телефонни справочници бях съзрял прекрасно подвързаните томове на „Енциклопедия на живота“ и бях хвърлил едно око на анатомичната рисунка на бременната жена в притурката към вътрешната задна корица на четвърти том. Разтваряйки го наслуки, 324-а страница се появи пред мен от само себе си. Страницата с абзаца за Снега бе отбелязана с късче трийсетгодишна попивателна хартия.
Ка разглеждаше енциклопедията и внезапно, като нахвърлил се върху задачите си ученик извади бележника от джоба си и взе да записва десетото, дошло му в Карс стихотворение. Тръгвайки от уникалността на всяка отделна снежинка и от представата си за бебето в корема на майката от тъй и неоткритата в тома на енциклопедията рисунка, той обоснова своето място в този свят, своите страхове, своите различия, своята неповторимост, и го озаглави „Аз, Ка“.
Бе усетил как, още преди да е достигнал финала на стихотворението, някой се настанява на масата му. Надигна глава и се смая: Неджип. Поява, която пробуди у него не ужас и възхита, а чувство на вина, че е повярвал в смъртта на човек, който не може да умре така лесно.
— Неджип — промълви той и му се прищя да го прегърне и разцелува.
— Аз съм Фазъл — каза младежът. — Видях ви на улицата и ви последвах. — Бегло огледа масата, на която седеше агентът Саффет. — Кажете ми бързо вярно ли е, че е Неджип е мъртъв?
— Вярно е. С очите си го видях.
— Тогава защо ме нарекохте Неджип? Пак ли не сте сигурен?
— Не съм.
За миг лицето на Фазъл побеля като платно, после той с огромно усилие се съвзе.
— Настоява да отмъстя за него. По това разбирам, че е мъртъв. На мен обаче ми се ще, щом отворят училището, да уча, както преди, а не да се занимавам с мъст и политика.
— Пък и отмъщението е нещо ужасно.
— Въпреки това, пожелае ли, ще отмъстя — рече Фазъл. — Говорил ми е за вас. Предадохте ли писмата му на Хиджран, тоест на Кадифе?