Последното нещо, което му си искаше на Колби, беше да си пропилява вечерта на маса с Еди Спунър. Имаше далеч по-интересни планове.
— Ами, тази вечер съм зает, Еди.
— Пак онази Прентис, нали? Мисля, че те разбирам. Наистина изглежда засукана. Много готина с тези върховни дрехи. Но обзалагам се, че е голям залък за…
— Мери си приказките, Спунър.
Еди премигна, стъписан от острото предупреждение. После усмивката му се разтегна и с ръце показа, че е съгласен.
— Добре, добре, ясно. Без обиди. Е, кога да се видим за бирата? Стари приятелю, има доста неща да си кажем. Утре имам свободен ден.
Колби реши, че е най-добре да уговори час и да приключи с това.
— Така. Да кажем, утре. Аз работя преди обяд. Следобед ще намина у вас. Бирата ще е от мен. Става ли?
— Разбира се. Екстра — съгласи се Спунър радостно. — До утре.
— Да. — Колби гледаше как Спунър пресича улицата. Всички в града, говореха преди, че от Еди Спунър нищо няма да излезе. Но същото казваха и за Колби Савагар.
Относно Колби грешаха, а и Еди успяваше да се задържи на работа с пълен работен ден, така че може би не бяха прави и за него. Очевидно Спунър не получаваше шефска заплата, но не живееше и от подаяния. Браво.
Така им се пада на тези копелета, нека видят, че грешат. Нито Колби, нито Спунър свършиха в затвора. А и на улицата не живеят, въпреки всичките предсказания на клюкарите.
Това общо минало някак ги правеше близки. Ще пийне бира с Еди и това е. Може би няколко бири.
Даяна го чакаше пред пощата. Тя тъкмо пъхаше куп писма в голямата си кожена дамска чанта. Колби се опита да разчете няколко адреса на изпращачите, но не беше достатъчно близко.
— Здравей, скъпа — рече той, докато вървеше право към нея. После я целуна в устата пред очите на Бърнис и цял куп постоянни посетители на пощата. — Трябва да престанем да се срещаме така.
Страните на Даяна леко порозовяха. Тя разбра. Той предявяваше явни претенции към нея. Ако все още в града имаше човек, който не знаеше, че може би Колби спи с тази жена от Портланд, заела мястото на Мартин за през лятото, днес следобед със сигурност щеше да научи. Колби остана доволен като видя руменината по бузите на жертвата си и се усмихна.
— Здравей, Колби — отвърна Даяна с издайнически угоднически тон. — Как си тази сутрин?
— Познай — предложи й той, съзнателно влагайки чувствено задоволство в думите си. Приближи се до гишето. — Здравей, Бърнис. Има ли нещо за мен?
— Ето, Колби. — Бърнис побърза да му подаде един дълъг, бял плик с адрес на изпращача.
Чек. Колби си помисли дали някога ще преодолее в себе си онова чувство на внезапно вълнение винаги, когато някой му плащаше в брой за дадена негова книга.
— Даяна, имаш късмет. — Колби размаха плика пред нея. — Мисля, че мога да си позволя да те нахраня довечера. — Той се запъти към нея, широко усмихнат, но тутакси спря, когато вратите на пощата се отвориха навътре и през тях влязоха двама новодошли.
— Здравей, татко.
— Брандън. — Колби се взря в слабичкия, тъмнокос млад мъж с кафяви очи, който стоеше на вратата. Последният човек, когото очакваше да види тази сутрин, беше синът му. — Какво, по дяволите, правиш тук? Би трябвало да си в Портланд и да работиш там.
Брандън Савагар направи няколко крачки навътре. Закрилнически беше прегърнал раменете на поразяващо красива синеока червенокоска, която имаше вид на деветнадесет годишна.
— Изненада — отвърна Брандън с едва ли не агресивна веселост. — В ресторанта, където работех, стана пожар. И го затвориха за две седмици. Ето защо реших да дойда да те видя. Когато попитах човека на бензиностанцията през улицата за къщата ти, той ми каза, че си тук.
— Да, разбира се. Радвам се да те видя. — Колби осъзна, че Даяна го наблюдава с явен интерес. Той бързо се съвзе и ги представи:
— Даяна, това е синът ми, Брандън. Брандън, запознай се с Даяна Прентис. Тя е… Една приятелка.
— Здравей, Брандън — тихо отвърна Даяна.
Брандън погледна баща си.
— Татко, това е, една моя приятелка. Робин Ламбер. Запознай се с баща ми.
— Толкова се вълнувам да се запозная с вас господин Савагар — обади се Робин тихо и срамежливо. Сините й очи пронизваха Колби. — Чела съм всичките ви книги. Фантастични са.
Колби я погледна, усещайки особеното изражение на решителност в очите на сина си. Сърцето му се сви. Имаше ужасно предчувствие. Отказваше да го приеме. Няма защо да изпада в паника. Просто още една от приятелките на Брандън. Най-малкото момичето имаше добър вкус към литературата.
— Здравей, Робин. Радвам се, че харесваш книгите ми. — Той погледна Даяна и в очите й съзря смях.
— Поздравления, Робин, ти се изрази съвсем точно — отбеляза Даяна. — Боя се, че когато за първи път срещнах Колби, нямах ни най-малка представа кой е той. Никога през живота си не бях чела роман на ужасите.