— Не. Много мислих и смятам да се оттегля. Човек трябва да знае кога да зареже неизгодното си положение в корпоративния свят — спокойно обясни Даяна.
— Но не се ли побъркахте от това положение? — настоя Брандън.
Даяна вдигна поглед от ястието пред себе си и за миг в очите й се отрази цялото безсилие и ярост, които беше изпитала по онова време.
— О, да — прошепна тя, — ядосвах се. Повече, отколкото някога в живота си. Но никога преди това не се бях чувствала толкова безсилна. Бях работила здраво за това повишение. Бях оставала безброй много часове извън работно време, които не ми се заплащаха. Заради шефа си потушавах пожар след пожар. Когато започнах да работя в отдела, той губеше по половин милион на година. В рамките на една година изравнихме салдото, а шест месеца по-късно вече отчитахме печалба. Този отдел на „Карутърс и Йейл“ сега прави милион и половина на година. А аз доста се потрудих за този обрат, по дяволите.
— О — възкликна Брандън. Беше някак впечатлен. Колби и Робин я гледаха така, сякаш до този момент не бяха забелязали, че тя седи там.
— Но моята грешка беше — продължи Даяна с едва прикрита ярост, — че повярвах на висшето ръководство на „Карутърс и Йейл“, когато ми заявиха, че жените в тяхната фирма са равноправни. Повярвах на шепа началници, които лъжеха безочливо. Използваха ме, а когато дойде време да ме повишат, ме пренебрегнаха. Да, Брандън, това ме ядоса.
На масата се установи напрегната тишина след яростните думи на Даяна. Но тя тутакси овладя нервността си. Колби продължаваше да я гледа стъписано.
— Господи, Даяна, не съм знаел за това — рече той, — защо не си ми казала колко зле е било?
Тя вдигна рамене.
— Никога не си ме питал.
— Да — призна той. — Не съм те питал, така е.
Робин изглеждаше безкрайно изненадана.
— Но аз си мислех, че сега положението на жените е различно.
— Понякога е различно. Понякога не. В повечето случаи не е. Не и по високите нива в бизнеса.
— Как можеш да си сигурна, че в следващата ти работа положението ще е по-добро? — попита младежът.
— Добър въпрос — каза Даяна, опитвайки се да овладее гласа си. — Това е един от рисковете, пред които са изправени жените в бизнеса. Единственият начин, когато със сигурност ще знам, че ще ми е по-добре, ако започна свой бизнес. — Тя погледна Робин. — Робин, ти за каква кариера мечтаеш?
Робин нервно захапа устна и бързо погледна Брандън.
— Не съм сигурна още. Искам да кажа, че не съм мислила много. Вероятно ще зависи от това, с което се занимава Брандън. Тоест, ако, ами… — тя внезапно млъкна.
— Разбира се, че не съобразяваш решението си за кариера с това, с което се занимава Брандън, или пък с факта, че се жените — рече Даяна искрено изненадана. — Всяка жена носи отговорност сама за себе си.
— Звучите като онези феминистки хардлайнерки, които изучаваме в колежа — измънка Робин.
— Не — с лекота рече Даяна. — Просто съм практична. Видяла съм доста от живота и света и знам, че когато картите са свалени, можеш да разчиташ единствено на себе си. Нали така, Колби?
Колби внимателно я наблюдаваше.
— Да. Точно така. Искаш ли още едно тако, Даяна?
Тя се засмя и се изправи.
— Не, благодаря. Ядох достатъчно. Беше чудесно ястие. Вие с Брандън се справихте чудесно с готвенето, мисля, че ние с Робин можем да се справим със съдовете. Нали, Робин?
Момичето неохотно кимна. На Даяна й се стори, че тя не искаше да се отделя от Брандън дори на няколко фута. Но стана и започна да прибира чиниите.
— Това е една порутена, стара къща, нали? — каза Робин, следвайки Даяна в кухнята.
Даяна огледа старата двуетажна сграда. Беше прилично стегната, но не можеше да се отрече атмосферата на запуснатост и потиснатост. Подът скърцаше. Стените бяха голи. Кухненските уреди бяха стари. Коридорите бяха мрачни. Мебелите и завесите бяха толкова избелели, че трудно се различаваше оригиналния десен.
Нещо в старата къща на леля Джес навяваше тишина, мистериозност и тъга, сякаш несбъднатите й мечти все още витаеха наоколо.
— Да, малко потискащо е. Съвпада с представата за къща, в която живее автор на романи на ужасите — бързо отвърна Даяна.
Робин отново захапа устни.
— Господин Савагар ме мрази.
— Не ставай глупава. Не може да те мрази. Едва те познава. Не му се харесва идеята за вашия брак с Брандън. Смята, че и двамата сте много млади.
— Брандън каза, че баща му се оженил на осемнадесет.
— Именно за това не одобрява Брандън да се жени на същата възраст. Ясно му е, че на осемнадесет човек е твърде млад за такова обвързване.