При спомена за тази нежна сцена очите й се напълниха със сълзи. Непременно трябваше да види своя любим и да го увери в своите чувства… преди да чуе за нейния годеж и да изживее отново онзи кошмар. След като споделеше с него тревогата си от предстоящата женитба, той щеше…
Ами да, нямаше да й позволи да се омъжи за Линдхърст. Софи плесна с ръце, обхваната от внезапно вълнение. Колко пъти само й беше казвал, че я обожава и е готов да направи и невъзможното за тяхната любов? При това положение вероятно щеше да настоява да избягат в Гретна Грийн.
Представи си как преминават границата, като се опиваше от перспективата за подобно приключение. Но тогава се сети за дълговете си. Как ли щеше да реагира той, като му кажеше за тях?
Замисли се върху проблема, но бързо го отхвърли с усмивка. Той я обичаше и никога нямаше да позволи парите да застанат на пътя към щастието им. Освен това дълговете й не бяха чак толкова големи. Едгар бе казал, че са само петнайсет хиляди лири. По-точно, петнайсет хиляди двеста шейсет и три. Разбира се, Джулиан с радост щеше да отстрани тази пречка. Ако не да погаси цялата сума, поне колкото да задоволи нейните кредитори, докато изплаща постепенно остатъка от своя ежегоден доход от десет хиляди.
Ами ако покриването на тази сума направеше невъзможно оставането им в Лондон, за да се наслаждават на удоволствията, които предлагаше столицата? Девойката свали компреса от челото си, надигна се и седна; главоболието бе изчезнало с възраждането на оптимизма. Щом Джулиан щеше да бъде до нея, тя с радост щеше да отиде в провинцията… ако се наложи и завинаги. Несъмнено той споделяше чувствата й.
Единственият й проблем сега бе да го види, преди да е чул за предстоящата женитба. Непременно трябваше да го направи. Изпращането на бележка нямаше да свърши работа. Никога нямаше да успее да обясни в писмена форма случилото се или дълбочината на своите чувства.
Притисна колене към гърдите си, подпря брадичка на тях и се замисли. И дума не можеше да става да чака вечерния прием у Сийбрайт, за да му каже. Дотогава новината щеше да се е разпространила из цяла Англия и той сигурно щеше да бъде прекалено съсипан, за да отиде там.
Потърка разсеяно носа си, търсейки друго решение. Хайд Парк. Всички млади ергени минаваха през Ротън Роу в пет следобед. Може би щеше да успее да поговори с него там.
Размисли върху плана и се отпусна на възглавниците си. Не. Това никога нямаше да свърши работа. Дори дотогава все още да не бе станало прекалено късно, двамата нямаше да имат възможност да си поговорят насаме. И мадмоазел, и кочияшът на вуйна й винаги я следваха неотстъпно като сенки.
Оставаше само една възможност, шокираща и скандална; беше се надявала, че ще може да я избегне. Трябваше да отиде в дома на Джулиан още сега, тази сутрин, преди да е чул новината. Това наистина бе единствената й възможност.
Щеше ли да се осмели да направи нещо толкова дръзко? Ако я видеха, това моментално щеше да съсипе репутацията й. Представителите на висшето общество смятаха посещението в дома на неженен джентълмен за непростим грях, почти равносилен на убийство.
Посещението на ерген, да. Нямаше обаче нищо греховно в това съпругата да отиде у дома при своя съпруг.
Лицето на девойката се озари от усмивка. Тя щеше да му стане съпруга. По времето, когато вестта за недискретността й се разпространеше, ако изобщо някой я забележеше, тя щеше да бъде омъжена. Щеше да е съпруга на мъжа, чийто дом бе посетила.
Щеше да бъде виконтеса Оксли.
Изрече името на глас, наслаждавайки се на усещането. Дори драконите да я видеха в момента, в който чука на вратата му, положението й в обществото щеше да бъде осигурено, щом се разбереше за тайната им венчавка. Нещо повече, дързостта им вероятно щеше да ги направи най-честваната и романтична двойка в цял Лондон.
Взела решение, Софи отметна завивките и се измъкна от леглото. Едва когато се облече, се замисли как нейните действия ще се отразят на Линдхърст.
Щеше да бъде сломен, разбира се. Както всички ергени от висшето общество той я обожаваше и желаеше да се ожени за нея. За разлика от останалите обаче той притежаваше арогантно, прекалено развито чувство за гордост…
…Студена, аристократична гордост, която можеше да премине в отмъстителност, ако бъде предизвикана.
Пръстите й замръзнаха върху копчетата. Боже милостиви! Ами ако насочеше гнева си срещу Джулиан и го призовеше на дуел? Дуелирането беше незаконно, но бе чувала, че все още се практикува, обикновено по повод на сърдечни въпроси като този.