— Е, ако това, което казвате, е вярно, той несъмнено ще изпрати да ви потърсят в мига, в който му представя вашата картичка.
С тези думи икономът кимна и отново се опита да затвори.
Девойката се вкопчи здраво във вратата. Трябваше да го убеди да й позволи да влезе. Нямаше друг избор. Нямаше къде да отиде.
— Но той няма да знае къде да ме намери.
— В такъв случай предлагам да си оставите адреса.
Софи сведе глава, както за да скрие сълзите си, така и от срам заради своето признание.
— Аз… нямам адрес за оставяне. Надявах се да остана тук.
— Е, надеждите ви са били погрешни. А сега предлагам да отидете да си намерите друго място за спане. Доколкото знам госпожа Уилсън на Беър Лейн дава подходяща квартира.
Младата жена пусна вратата, за да протегне ръце в умоляващ жест.
— Моля ви…
— Приятен ден, госпожице.
Икономът се възползва от възможността да затръшне вратата.
Тя остана дълго на площадката; не знаеше какво да направи и къде да отиде. Бат. Чичо Артър беше в Бат. Тъй като нямаше никакви пари, за нея бе все едно дали е отишъл в Бат или в Китай. Въздъхна обезсърчено. Ако знаеше, че е там, щеше да слезе от дилижанса на тази спирка.
Неприятният й опит от обществените екипажи, започнал с лондонските двуколки, се бе потвърдил и при това пътуване. Дилижансът беше претъпкан и миризлив. Освен това беше сигурна, че е насинена от друсането по неравните пътища.
Нищо не й се искаше така силно, както да вземе гореща вана. Вместо това хвана куфара си и го повлече надолу по стъпалата. Когато стигна дългата алея за екипажите и премина през портата в Нордърнхи Роу, имаше чувството, че ръката й ще се откъсне.
Нещастна и отчаяна, Софи постави товара си встрани на пътя и раздвижи ръката си. Без да обръща внимание на парещата болка в ставата, тя погледна първо в едната, а след това и в другата посока на пустия път, опитвайки се да реши накъде да тръгне. Тъй като нямаше средства да търси чичо си в Бат или да наеме препоръчаната квартира в дома на госпожа Уилсън, най-добре беше да потърси жилище за останалата й половин крона.
Вдигна отново тежкия си куфар и заситни към рушащите се градски стени. Голямата приветлива къща на чичо й Артър се намираше току извън градските стени.
Вече знаеше от опит, че доста трябва да повърви, за да стигне до центъра на града.
Докато вървеше, безнадеждността й нарастваше с всяка мъчителна стъпка. Нямаше представа къде точно да търси квартира. Единственото, което знаеше със сигурност, бе, че след около час щеше да се стъмни и тогава за нея щеше да бъде много по-безопасно да се намира в града, отколкото на широкия друм.
Слънцето залязваше и оцвети небето с бляскави пурпурни, розови и златни краски. Софи премина останките от древната порта. Спря, за да извади влязлото в кадифените й обувки камъче, и зави наляво по Сейнт Пол Стрийт, с надеждата, че тя води към сърцето на града.
От двете и страни се издигаха еднакви редици от кафяви тухлени къщи. Беше приятна, но с нищо незабележима улица. Освен това се оказа къса, защото свърши рязко пред някаква голяма каменна постройка, за чието предназначение можеше само да се досеща.
Раздразнена от ужасното си чувство за ориентация, Софи се обърна и тръгна по съседната улица.
Вървя известно време по нея, блъскана от децата, които гонеха някаква топка, когато стигна до обезпокояващото заключение, че пак не се движи накъдето трябва. Прииска й се да закрещи от безсилие. Огледа се за някого, когото да попита за посоката. Единственият човек, когото видя, бе един от играчите на топка, създание с течащ нос, което бе застанало на около метър-два от нея и си вдигаше скъсаните панталони. Щом забеляза, че го наблюдава, момчето й се изплези и хукна към другарчетата си.
Софи изсумтя възмутено. Мръсно просяче. Продължи нататък. Едва към края на улицата срещна човек, с когото прецени, че е прилично да разговаря.
Имаше няколко групички хора, които си бъбреха. Наоколо им бяха спрели отрупани със стоки каруци, фургони и коне и девойката реши, че това е някакъв пазар. А и днес бе пазарен ден.
„По-скоро е било пазарен ден“ — поправи се тя, като проследи с поглед весело оцветения фургон с реклама на сирене и други млечни продукти, който потегли от затревеното празно пространство. Несъмнено някой от тръгващите си търговци можеше да я упъти. Ако имаше късмет, той дори щеше да знае някой евтин, но приличен хан.
След като изчака да мине натоварената със стока каруца, младата жена тръгна да пресича улицата. Тъкмо бе стигнала средата, когато до слуха й достигна оглушителен шум. Вдигна стреснато поглед. Някакъв файтон тъкмо завиваше откъм левия ъгъл и се приближаваше към нея с обезпокояваща скорост.