— Пикси ли?
Софи погледна новия си приятел за обяснение.
— Госпожа Пикстън, икономката.
Лицето му пребледня, когато произнесе името й.
— Е? — обади се жената. — Какво имаш да кажеш?
— Не че това ти влиза в работата, Фанси Дженкинс, но ми трябваше повече време, отколкото очаквах, за да намеря подходяща прислужница — отвърна той; увереният му тон бе в пълен контраст с изплашеното му изражение. — Не е лесно да намериш добра работна ръка, знаеш ли?
— Тя трябва да бъде най-добрата прислужница, която е виждала Пикси, ако искаш да си запазиш слуха.
Младежът напрегнато погледна към девойката.
— Ъъъ… уверявам те, че е точно такава.
Жената изсумтя.
— Е, идвай тогаз. Колкото повичи са мотайш, толкоз по-зле за теб.
Тери подаде юздите на някакво момче, скочи от мястото на кочияша и помогна на Софи да слезе. Тя усети как треперят дланите му, когато и подаде ръка, и разбра колко се страхува от икономката.
Изпълнена със съжаление заради неприятностите му и в желанието си да му помогне по някакъв начин, тя прошепна:
— Може би ще е най-добре да кажем на госпожа Пикстън, че колелото се е счупило на връщане и ни е било нужно много време, докато намерим колар да го оправи.
С вид на човек, който е първият в редицата на чакащите да бъдат екзекутирани, приятелят й поклати глава:
— То се счупи на отиване към Ексетър, не на връщане оттам. Никси със сигурност ще разбере, ако се опитам да й кажа нещо друго. Тя винаги разбира, когато някой я лъже.
— Не е нужно да я лъжеш. Обясни просто, че те е задържало счупването на едно от колелата и не казвай нищо повече. Тъй като се връщаш с мен, тя несъмнено ще реши, че си бил на пазара, и така ще стигне до извода, че се е счупило на връщане.
— И аз ще се отърва, без да съм изрекъл никаква лъжа — довърши вместо нея той.
Младата жена кимна. Спътникът й се ухили до уши.
— Умно момиче. Виждам, че съм се върнал с най-умната прислужница в цяла Англия.
— Ако не искаш да тъ уволнят, отивай веднага да обясниш на Пикси защо си закъснял — сопна се жената.
— Наистина е най-добре да се изправиш колкото се може по-скоро пред лицето на змея и да приключиш с този въпрос — прошепна Софи, като хвърли успокоителен поглед към Тери.
Той кимна в знак на съгласие и двамата заедно последваха другата жена, която влезе в сградата. Непосредствено зад входа се намираше потънало в полумрак стълбище и жената изчезна надолу по него. Девойката предположи, че то води към кухнята, и тръгна след Тери, който вземаше стъпалата по две.
Това действително бе кухнята. Нейните размери и обзавеждането говореха ясно, че в този дом са давани впечатляващи приеми. А броят на хората около печката и масите показваше недвусмислено, че тези примери не бяха останали в миналото.
— Пикси е в килера. Каза да й съ обадиш веднага, щом съ върнеш — обади се глас отляво.
Разпознала гласа на жената с фенера, девойката погледна към нея. Поради господарското държание бе очаквала да види отдавна прехвърлила трийсетте жена. Възрастта и обаче я изненада. Прислужницата не можеше да е на повече от двайсет години.
„Освен това е много красива“ — заключи Софи, като я оглеждаше е критичния поглед, с който една жена оценява друга. С пищната си фигура, синьо-зелени очи и червеникавокестеняви коси, които се показваха изпод бонето и, тази жена несъмнено привличаше мъжкото внимание.
Забеляза също така, че непознатата също я оглежда. Ако се съдеше по силно смръщеното й чело, това, което видя, не й хареса. Когато Софи се усмихна, с надеждата да обезоръжи с приятелско отношение очевидната й враждебност, тя изсумтя и хвърли презрителен поглед към Тери.
— Силно съ надявам, че туй не е новата прислужница.
— Точно тя е — отвърна младежът и подбутна леко Софи напред. — Фанси Дженкинс, запознай се със Софи Бартън. Софи, това е Фанси, една от нашите три камериерки.
— Приятно ми е да се запознаем — прошепна новодошлата, като подчерта думите си със сърдечно кимване.
Фанси отново изсумтя.
— Госпожа Пикстън няма да остане доволна от запознанството с теб, префърцунена госпожичке. Бас държа, чи никога през целия си живот не си извивала врата на пиле.
— Да съм из-звивала в-врат на п-пиле? — повтори Софи; усети, че й призлява дори само от произнасянето на тези думи.
— К’во според теб прави едно момиче за всичко? Пий чай и свири на пиано ли? — Камериерката насочи недоволството си към Тери и почти изсъска: — Изобщо няма да съ изненадам, ако Пикси та изхвърли заради таз глупост дет’ си сторил.