Маркизът се изсмя.
— Доколкото си спомням, аз те срещнах в Лондон по време на сезона, Фани, любов моя, но никой не би казал, че си глупава, алчна или егоистка.
Тя надигна глава и го изгледа.
— Това беше преди трийсет години, а сега времената са съвсем други. Тогава възпитаваха момичетата така, че да бъдат помощнички и другарки на своите съпрузи, не… — Спря рязко и очите й се разшириха, сякаш внезапно се бе опомнила. Главата й се отпусна отново върху възглавниците. Моментално смени ролята и довърши със стон: — Не безмозъчни украшения.
Баща и син се спогледаха развеселени.
— И така да е, майко, надали има по-голяма вероятност да срещна вярната жена тук, в Хоксбъри, отколкото в Лондон. Освен това очевидно ще бъда принуден да не се женя дотогава, докато ти или умреш, или се възстановиш.
— Може би не. Човек никога не знае какво го очаква — отвърна тя.
Никълъс погледна смутено майка си, която определено изглеждаше доволна от себе си. Колкото и да не му се искаше, попита през стиснати зъби:
— Би ли обяснила какво искаш да кажеш с тази забележка.
Тя се задави, пое си мъчително въздух и най-сетне изрече:
— Моля те, не ме мрази, Колин, но просто няма да мога да почивам в мир, ако знам, че не си се оженил. Затова аз… Поканих три подходящи млади дами да ни посетят поотделно през следващите три седмици. Това е моето… — кашляне, хриптене — …предсмъртно желание — да се ожениш за една от тях.
Младият мъж наблюдаваше майсторската игра на майка си, изпълнен с по-голям ужас от думите й, отколкото би го изпълнила тази сцена, ако бе истинска.
— Ти не би могъл… не би могъл да не изпълниш… предсмъртното ми желание!
Ужасът му премина във възмущение, когато маркизата се отпусна на леглото. Как не! Никога няма да й изпълни желанието! Как се осмеляваше да го манипулира по такъв начин. Той беше възрастен човек и сам щеше да решава кога и за кого да се ожени. Крайно време беше тя да го осъзнае и да престане да му се меси.
Канеше се да й каже точно това и да обяви намерението си да избяга в Шотландия, когато Фани додаде:
— Гарантирам ти, че и трите момичета са прекрасни, добре възпитани създания. За разлика от проклетото девойче Барингтън за всяка една от тях би било чест да стане твоя съпруга.
Софи! Изпълнението на майка му го бе отвлякло до такава степен, че бе забравил напълно за нея. Ако избягаше сега, щеше да изпусне единствената си възможност да й отмъсти. А ако останеше…
Лицето му се сгърчи. Един Господ знае какви претендентки за ръката му щеше да му доведе сега маркизата. Напълно възможно бе дори и трите да са празноглави като госпожица Барингтън, и следователно да се отвратят от обезобразената му буза. Заслужаваше ли си заради отмъщението да рискува да получи нови удари върху самочувствието си? Освен това не трябваше да забравя въпроса за скандала…
Сякаш прочела мислите му, маркизата получи нов „пристъп“, след което изхриптя:
— Няма смисъл да се измъчваш заради Барингтън. Нито едно от тези момичета не е било в Лондон през този сезон и няма представа за случилото се. Всъщност и трите тепърва ще се представят там и това означава, че все още не са покварени от градските излишества.
Още не са се представили? Обикновено това означаваше, че госпожицата е или още прекалено млада, или направо ужасна, за да не заслужава по нея да се пръскат средствата, които изисква присъствието им в Лондон по време на сезона. И двете възможности бяха ужасяващи. Никълъс потрепери. Почти толкова ужасяващи, че да го накарат да забрави желанието за мъст и да потърси подслон в Шотландия.
Все още не бе решил какво да прави, затова промълви:
— Моля те, кажи ми нещо повече за тези провинциални модели на поведение.
Майка му се изкашля няколко пъти немощно, преди да отговори:
— Едното момиче е лейди Джулиана Хауланд, дъщеря на покойния маркиз Чадуик. Тя е… Чакай да помисля. На двайсет? Да, на двайсет години. И е изключително разумна. Всъщност тя сама е решила да не се представя за сезона, тъй като е преценила, че Лондон е едно изключително нездравословно място. За разлика от алчните, наконтени същества, тръгнали на лов за съпрузи, сам ще се убедиш, че лейди Джулиана няма да има нищо против да прекарва по-голямата част от годината, като ти помага да се грижиш за именията си.
Чадуик? Хмм. Не беше ли чувал неотдавна за някакъв скандал, свързан с това име? Младият мъж се замисли за момент. Ама да, разбира се. Лорд Чадуик бе умрял всъщност миналата година при пиянско сбиване заради някаква кокона. Бедната лейди Джулиана. Тя най-вероятно се бе отказала от сезона не поради здравословни причини, а от срам, чувство, което на него самия му бе познато до болка.